На мегданчето с Данчето: „Желибон“-ът на нашите баби

Изследователят на българската ретрокухня, готвач Йорданка Илиева, след великолепното кулинарно пиршество от готварската книга на 114 години, днес ни е приготвила друга страхотна изненада чрез участието си в „Кексът и гладът“ със своята индивидуална рубрика „На мегданчето с Данчето“.  Даваме й думата:

[ad id=“225664″]

Данчето: Не сте ме забравили, нали? Искам да ви разкажа как нашите баби са правили локум. Или по-скоро желирани бонбони. Нали не си мислите, че в Америка са измислили „желибонките“?! През зимата, когато жените са имали повече свободно време, а и изборът на десерти и свежи плодове е бил по-скромен, нашите предшественички са хващали големите дървени лъжици, стъквали са огъня и започвали да вълшебстват.

[ad id=“263680″]

Ще ви запозная подробно с приготвянето на желирани ябълкови локумчета. Не съм приложила снимка на оригиналните, разчитайки на вашето въображение и на моето обяснение. И така, нужни са ви само кило и половина ябълки, може и по-вехтички. Нарязвате ги безцеремонно и без излишни емоции. Варите на пара, заедно с 50 мл лимонов сок. Варите, докато се размекнат и скапят от жегата. След тази инквизиция се пасират, кашата се прецежда, прибавя се 680 гр.захар и отново на огъня. Само че тук с деликатно отношение и нужния респект, внимаваме да не загори. Бъркаме с лъжицата и си припяваме някоя лека народна песен. Вари се, докато добие хубав тъмно рубинен цвят. В тавичка, върху хартия за печене се изсипва цялото великолепие с дебелина около 1 см. След като изстинат, се нарязват на формички по желание и се овалват с кристална захар, че тогава пудра захар…

[ad id=“218001″]

Ако обичате импровизации, воала! Добавете орех, портокалова кора или каквото ви хрумне. Ако ви хареса, свирнете. Приготвила съм ви още ретро „бабини диветини“- без консерванти и оцветители! До следващата седмица на мегданчето със Данчето.