На световната сцена – Морфова, Томова-Синтова, а сега – и Кацарова

ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Септември” брой 41, 1990 г.
НА СВЕТОВНАТА СЦЕНА –
МОРФОВА, ТОМОВА-СИНТОВА, А СЕГА – И КАЦАРОВА!
„Трудно им е да произнасят Кацарова, затова на Запад ме пишат Касарова” – пояснява Веселина. Само след няколко дни (разговаряме с нея на 29 март т.г.) тя ще навърши 25 години. Рождения ден вероятно ще отпразнува в Швейцария, защото тук, в Стара Загора, е пристигнала само за десетина дни, да се види със семейството си. Ангажиментите буквално я заливат с всеки изминал месец. Бившата ученичка на СМУ „Хр. Морфова” – Стара Загора, завършила Вокалния факултет на БСК в класа на проф. Реса Колева миналата година, все още не може да повярва на щастливата си съдба. „Имам чувството, че е като сън” – казва тя.
Всъщност Западът открива младата певица тук, в родния град. По време на заключителния концерт „Гласовете на България” на Старозагорския оперно-балетен фестивал през 1988 г. Кацарова, която изпълнява ариите на Розина от „Севилския бръснар” на Росини и Еболи от „Дон Карлос” на Верди, прави силно впечатление на госта от Швейцария, г-н Гросцер, интендант и режисьор на Цюрихската опера. „Ще бъда щастлив тази певица да започне международната си кариера от Цюрих” – казва той на нейната педагожка. И докато Софийската опера, където от ІV курс на следването си в БДК В. Кацарова е стажант-артистка, се колебае дали да я назначи като редовна солистка, г-н Гросцер сключва с младата българка договор за две години работа в Цюрихската опера. Но неговите думи се оказват пророчески: Цюрих е само трамплин към голямата европейска кариера на Кацарова, която вече е очертана с такива солидни жалони като Ла Скала, Ковънт Гардън, Виенската опера.
Веселина пристига в Цюрих на 14 август 1989 г. Дебютира в една малка роля в „Залезът на боговете” от Въгнер и в по-голяма (Анио) в „Титус” от Моцарт на цюрихска сцена. На 2 ноември същата година е абсолютен първенец на конкурса „Нови европейски гласове” в Гютеслоу, ФРГ. „Единствено за младата българка, 24-годишната Веселина Кацарова се говореше като за победител в Третото европейско състезания за певци. Даровитото мецосопрано от Източна Европа внезапно ни накара да прозрем цялата мизерия на тукашното подрастващо поколение певци. Нито един участник от ФРГ не достигна до финала – само двама – сопрано и лиричен тенор, бяха допуснати до полуфиналите – четем в съобщението на западногерманската Агенция по печата. Вероятно това ще бъде и последният конкурс, на който младото мецосопрано от България се явява, тъй като ангажиментите, които тя вече има, са на такова ниво, че всеки млад певец би мечтал да ги притежава. На 6 януари т. г. Кацарова се явява на прослушване в Ковънт Гардън, Лондон, и е наета за постановка и спектакли на „Фауст” от Гуно в ролята на Зибел. Предполага се, че Мирела Френи ще изпълнява Маргарита в тази постановка. А на 6 март т.г. българската певица се явява пред големия Рикардо Мути в Миланската Ла Скала. „Препоръча ме Ан Мурай, младо мецосопрано, която работи с Маестро Мути и прави световна кариера. Ако български певец разбере това, едва ли ще повярва, че е възможно” – споделя Кацарова. Междувременно е дошла покана от Бордо – ангажимент за участие в суперпродукция в Хале стадион на „Дон Карлос” от Верди. Кацарова – в ролята на Еболи, а Френи – в тази на Леонора! Това наистина е вълнуващо. Но преди ангажимента във Франция Мути държи мецосопраното от България да участвува в новата постановка на Ла Скала на една неизвестна опера на Росини. Същевременно Виенската опера е побързала да сключи двегодишен контракт с българската певица, който й предлага от септември 1991 г. участие в пет партии – Розина („Севилският бръснар”), Керубино („Сватбата на Фигаро”), Дорабелла („Така правят всички жени”), Полина („Дама пика”), Прецюазила („Силата на съдбата”). И един концерт, който ще бъде излъчен по Интервизията с участието на Кацарова, Френи, Доминго и Капучили! Заслуга за всичко това има несъмнено и нейната педагожка проф. Реса Колева, въпреки че професорката бърза да изтъкне преди всичко прекрасните дадености на Кацарова: „Тя е рядко дарование. Такива гласове се раждат на много години веднъж. Кацарова е тип певица от онези, които са живели по времето на Росини и Доницети – мецосопран с много плътни и красиви низини (това е даденост, тя не се постига с работа) и много широк диапазон. Колоратурен мецосопран – забележителна рядкост. Освен това Кацарова е много музикална, учи изключително бързо, дисциплинирана и скромна, трудолюбива и най-важното – тя има психика за сцена, тя обича да пее.”
Висока, стройна, с красива женствена фигура и миловидно лице, запазило детската непосредственост, Кацарова прилича повече на скандинавка, отколкото на българка. Разговаряме за това какво се цени в оперния певец на Запад, как се работи в големите европейски театри, каква е публиката, какви са критериите, въобще – за всичко, което е свързано с опера: „На Запад младият човек изключително много се цени. Създават му се всички условия за работа, така че той да се чувствува спокоен и да дава всичко на което е способен. Всички големи певци посрещат младите много добре: пяла съм с Груберова, с Арайца и с други големи певци, но те с нищо не показват на сцената, че съм по-неопитна от тях. В тези големи европейски театри се работи много – репетира се без почивни дни, по девет часа на ден. Десет-петнадесет дни се работи с диригент, който довежда вокалната партия до съвършенство. После ни поема режисьорът: той абсолютно се съобразява с всяко диригентско изискване, с най-малките детайли. Една постановка се работи минимум 40 дни. Режисурата тук е на изключително високо равнище. Държи се спектакълът да е съвършен във всички компоненти. Преди спектакъл по-трудните места от партитурата се минават с пианист, а в паузите – всеки певец може да отрепетира нещо, в което е несигурен. Търсят се гаранции за сто процента стабилно изпълнение. Защото тук публиката, която слуша най-доброто, има много висок критерий. Тя трудно казва „браво”. Но публика има. Поне аз не видях зали, които да не са препълнени. Сред посетителите има и много млади хора.
На певеца се гледа като на съвкупност от качества: държи се на фигурата – минало е времето на Кабайе, когато в името на красивото пеене са се правели компромиси с всичко останало. Конкуренцията е голяма. Тук непрекъснато трябва да се доказваш.
Репертоарът на театъра в Цюрих е разнообразен, но съвременни творби рядко се поставят. Цени се много ораториалната и камерната музика. Почти всички певци тук много често изнасят концерти. Струва ми се, че това е много важно за развитието на певеца. Жалко, че у нас не се практикува.”
Разговорът с Кацарова продължи час и половина. Но всичко не може да се помести в четири машинописни страници. Особено когато артистичната биография на една толкова млада певица е изпълнена със събития, ангажименти, срещи. Кацарова или Касарова – няма значение. Важното е, че още едно българско име се включва в ранглистата на световния певчески елит.
Румяна АПОСТОЛОВА