На този ден: През 1935 г. е застреляна знаменитата гангстерка Ма Баркър, ръководила банда от четиримата си синове

На 16 януари 1935 г. в едночасова престрелка със служители на ФБР загива знаменитата гангстерка Ма Баркър, ръководила банда от своите четирима синове-главорези.

През целия им живот тя ги учи на три премъдрости: да четат, да пишат и да стрелят. Възпитава ги в дух на злостно нарушаване на всички възможни закони, защото те са създадени с тази цел.Истинското име на Ма Баркър е Аризона Дони Кларк. Родена е през 1872 г. в Сирингфилд (Мисури) в семейство на неграмотен фермер-алкохолик и богобоязлива майка, която учи дъщеря си да чете Библията и да свири на цигулка.

Момичето изоставя училището, още когато е на 10 г., и цял живот изпитва страст към четене на евтини книжки за престъпни злодеи като Джеси Джеймс. Ари, както тя самата се нарича, носи траур през 1892 г., когато бандата на Далтън загива от полицейски куршуми при ограбване на банка.

Нейната печал позатихва, когато се жени за черноработника Джордж Баркър, необразован като нея. Слаб и нерешителен, той се оказва „под чехъла” на жена си. Особено си пател, когато тя залягала зад уискито. Те обаче успели да родят четирима здрави синове – Херман, Ллойд, Артър и Фред. Те израстват като бандити и загиват като майка си от куршум. В щата били известни като „четиримата конници от Апокалипсиса”.

През 1908 г. семейството се мести в Уеб Сиг под натиска на съседите, че е родила дяволи. Избира този град, тъй като в неговите околности е открито злато. Продължават обаче да живеят в колиба без вода и електричество. Житейските несгоди и обиди се трупат с годините.

Ма патологически ненавижда всяка власт и всеки, който прави бележки на семейството й.

През 1910 г. Херман Баркър става първият й син, осъден за кражба. Вместо да наругае сина си, тя се нахвърля на полицаите: „Моите момчета са белязани от Бога. Вие ще горите в ада, ако още един път докоснете със своите мръсни ръце някой от Баркъровите?”

През 1915 г., след многобройни сблъсквания със закона, семейството се премества в град Талса, Оклахома. Продължават да живеят в предишната нищета, а синовете й да нарушават закона. Момчета изреждат всички възможни юношески престъпления – от жилищни кражби до отвличане на коли и грабежи.

Ма Баркър установява приятелски отношения с безделници, наркомани, убийци и грабители. Скоро нейният дом става свърталище на избягали престъпници и бандити. Тези постоянни гости разказват на момчетата й „романтични истории” за убийства, грабежи и насилие. Ма Баркър вижда в хулиганите и грабителите у дома си ония бандити, които тя е боготворила в детството си.

Братята Баркър към момента на пълнолетието си окончателно принадлежат към престъпния свят. Майката с възхищение слуша техните разкази за подвизите им и с готовност им дава съвети как най-добре да ограбят човек или бижутериен магазин.

През 1917 г. братята Баркър стават членове на голяма банда от престъпници, които ограбват банки, пощенски клонове и местни бензиностанции. Рей Терил, който много часове обмисля с Ма ограбването на банка, взема със себе си Херман при ограбването. След „разходката” Ма пребърква джобовете на сина си, за да се убеди, че не е присвоил нейната част. Веднъж тя намира в чорапите на Херман 50 долара и го налага с дръжката на револвера.

През 1922 г. на нея й се налага задълго да се раздели с най-големия си син. Той е заловен при нападение на поща, когато стреля и убива пазач. Ма е безутешна, когато Ллойд е осъден на 25 г. затвор.

Артър е следващият, който попада на подсъдимата скамейка. През същата 1922 г. той е осъден на 20 г. затвор за убийство на нощен пазач на болница, докато се опитва да открадне наркотици.

По него време 50-годишната Ма Баркър изоставя мъжа си, защото открива прелестите на лесбийския секс. Нейните синове започват да й влачат непълнолетни момичета. След като им се насища, Фреди и другите членове на бандата ги убиват и захвърлят в околните езера. „Няма нищо по-лошо от грабител на банка, убиец и хомосексуалист в едно лице” – твърди бившият участник в бандата Одет.- „Ако някой от тях виждаше да се приближава въоръжено ченге, той веднага стреляше, защото се опасяваше за живота на своя любовник. Те защитаваха любовниците си като самите себе си. Фреди уби мнозина заради своя възлюбен Карпис. Всички те бяха смахнати любовници-убийци.”

През 1926 г. Фреди получава 15 г. затвор за въоръжено ограбване на банка в Уиндфилд, щата Канзас. Нападението е организирано от Ма. На свобода остава единствено Херман.

Ма преживява за синовете си, обаче тя дори не помисля да откаже Херман от пагубния път. Нещо повече – тя настоява той да се присъедини към бандата Каймс-Терипъл, която се специализира в кражбата на банкови сейфове. Грабителите измъкват тежките бронирани каси с помощта на лебедки, а след това ги взривяват, за да ги отворят. Като правило успехът ги съпътства винаги.

В 1926 г. по време на поредния обир на банка, когато отряд полицаи обкръжава бандитите, Херман е ранен. Успява обаче да се измъкне и да се добере до дома си в Талса, под крилото на Ма. Дори когато превързва раните му, тя учи сина си на нови способи за ограбване на банки.

На 18 септември Херман ограбва бакалия в Нютън, щата Канзас, и спешно напуска града с открадната кола заедно със свои съучастници. В покрайнините на града шерифът Джон Маршал вдига ръка, за да го спре, но Херман го срязва с откос на автомата. Маршал е убит на място.

На следващия ден Херман попада в клопка в градчето Вичита. Докато се отбранява, изпразва автомата и пистолета си, след това вади от джоба на сакото си талисмана – патрона, който смята за „щастлив”. С последния си изстрел се самоубива.

Ма Баркър обаче е убедена, че Херман е убит от полицаи: „Баркърите не правят така. Баркърите пораснаха не за да се убиват в угода на свинете.”

Страстта на Ма към младите девойки не стихва. Тя обаче разбира, че й е необходим мъж, който да се грижи за нея, докато синовете й са в затвора, и се свързва с поредния алкохолик Артър Дънлоп.

Сега Ма Баркър дели времето си между съчиняване на послания до губернаторите и комендантите на затворите, молейки снизхождение за синовете си, и поддържане на свърталището за избягали престъпници. Усвоява и нов занаят – продаване на крадени вещи.

Шефът на ФБР Хувър по- късно ще каже за нея: „Самоубийството на Херман, прибирането на другите й трима синове в затвора я превръщат в истински звяр. Тя затъна в бездната на порока и насилието.”

Парите от главорезите плюс доходите от продадените ювелирни изделия и други ценности – всичко това прави ненужно мнимото покровителство на Артър Дънлоп, макар да продължава да живее с него. Тя просто не го забелязва, тъй като сегашният й живот е посветен на освобождаване на синовете й.

През 1931 г. нейните настойчиви молби за милосърдие постигат резултат: Фреди е освободен от затвора. Той обаче довежда и своя съкилийник Елвин Карпис. Това се оказва непростима грешка на властите. Пуснатите на свобода любовници веднага, с благословията на Ма, започват нова вълна на терор.

Карпис после обяснява: „Аз исках да имам повече автомобили, като богатите хора, и всичко такова останало. Аз знаех, че изкарвайки целия си живот като глупак нямаше да получа това.” Такива умозаключения докарват Ма в умиление и не случайно Карпис замества в сърцето й нейния убит син Херман.

Фреди е влюбен в Карпис. В затворническата килия те се заклеват, че занапред няма да се спрат нито пред блюстителите на закона, ни пред самата смърт. Те просто ще убиват и ще прибират печалбата.

През лятото на 1931 г., в разгара на „великата депресия”, разорила милиони обикновени американци, този престъпен тандем развива бурна дейност, ограбвайки няколко бижутерийни и универсални магазини за дрехи.

На два пъти те са залавяни, пъхани в затвора на малки градове, но те без затруднение бягат оттам и продължават своя разгул. От време на време се завръщат у дома, докладвайки на Ма за подвизите си и давайки й част от печалбата. Те уговарят Ма да напусне с тях Талса и да се пресели във фермерска къща в Коскононге в щата Мисури и да организира там нещо като щаб-квартира.

Карпис, станал добър електротехник благодарение на годините във федералния затвор, оборудва в къщата сложна система за сигнализация, за да не ги изненада полицията.

Под измислените имена Дан и Хамилтън двамата любовници скитат из щатите на Средния Запад. През юли същата година успешно ограбват железарски магазин и отмъкват от там над 1000 долара. Два дни по-късно шерифът Чарлз Кели ги разпознава, когато седят в колата и делят плячката. Той вади револвер, за да ги арестува, но те стрелят първи. Шерифът рухва мъртъв. Гангстерите се укриват надълбоко, докато вдигнатият шум позатихне.

Ма напуска фермерската къща в Мисури и се премества в градчето Сент Пол в Минесота, известен като място, където бандитите се крият от закона. И отново им устройва убежище. Освен това известните грабители Джек Пфайфер и Гари Сойер стават нейни близки приятели. Ма съставя планове за ограбване на камиони, превозващи товари на далечни разстояния, а Фреди и Карпис ги изпълняват. Пфайфер и Сойер продават награбеното, а Ма получава своята част и я харчи по адвокати, надявайки с тяхна помощ да освободи другите си двама сина от затвора.

Семейството от престъпници вече ненавижда бедния Артър Дънлоп, за когото Ма някога се омъжва, но вече не може да търпи присъствието му. Тялото на нещастния съпруг, нашарено от куршуми, е намерено да плава в ледената вода на езерото Фристед в щата Уисконсин в края на 1931 г. Той е застрелян от заварения си син Фреди Баркър.

Фреди и Карпис провеждат няколко акции самостоятелно и повече не желаят да зависят от Пфайфер и Сойер. При това много отчаяни глави се натискат да работят за Фреди и Карпис. Така е сформирана нова банда. Нейно дело през 1932 и 1933 г. са ограбените дузина банки, убити са не малко хора, в това число началникът на полицейски участък Менли Джексън, няколко охранители и полицаи. Ма Бъркър и Фреди стават най-опасните от всички издирвани престъпници в Америка. В кървавата им сметка се наброяват десетки трупове.

През 1932 г. Артър Баркър е освободен под честна дума, че няма да се занимава с престъпления. Сега вече двама синове на Ма подхващат кървавия семеен бизнес.

През май 1932 г. Ма е осенена от щастлива идея: „Стига грабежи на банки, време е да се започне отвличане на хора с цел откуп!” Ма по принцип разсъждава правилно: След като тя пилее огромни суми, за да освободи сина си, богатите ще бъдат още по-щедри при откупуване на децата си.

Обединявайки се с Фред Готц, бивш съдружник на чикагския мафиот Ал Капоне, коварната Ма Баркър подготвя план за отвличането на Уилям Хам, шеф на богата династия пивовари.

На 15 юни 1933 г. Хам е отвлечен по пътя към пивоварната от Фреди и Карпис. Заставен е да подпише искането за откуп, завързани са му очите, няколко часа е каран по пътищата, преди да го замъкнат до бърлогата на Ма Баркър, където го поставят под охрана.

Три дни семейството на пивовара се консултира с полицията и спорят, докато накрая все пак приемат да дадат откупа. Пакетът с парите е изхвърлен в движение от кола на пустинен път в предградие на Сент Пол. Планът на Ма сработва и Уилям Хам е върнат на семейството си цял и невредим.

Наред с отвличанията, семейство Баркър не забравя и стария занаят – ограбването на банки. През август 1933 г. гангстерите нападат кола, превозваща пари. Плячката им е 30 000 долара. В завързалата се престрелка един полицай е убит, а друг е тежко ранен. Друго „ченге” те убиват месец по-късно при неуспешен опит да оберат банка в Чикаго.

Все пак отвличанията привличат Ма все повече. Лекотата, с която те вземат откупа за Хам, ги убеждава, че работата е изгодна и по-малко опасна, отколкото нападения над банки с изнасяне на сейфове, престрелки и гонитби.

Чувствайки, че след поредицата убийства атмосферата около тях се затяга (навсякъде висят плакати с техните портрети и надпис „Издирват се от ФБР”), Ма предлага временно да се затаят, а след това да отвлекат известния банкер от Минеаполис Едуард Бремър.

Няколко месеца Ма разработва план за похищението, преди да изпрати момчетата си на работа. Сутринта на 17 януари 1934 г. Бремър попада в задръстване на светофар, Артър притичва и поставя на слепоочието му цевта на револвер.

Бремер е заставен да подпише молба до семейството си да изплати 200 000 долара. Семейството на Бремър не се обръща към полицията, но опитите за получаване на откупа няколко пъти се провалят по различни причини. Твърде нервният Артър иска да убие пленника, но Фреди го спира с думите: „Ти можеш да му изкараш мозъка, но знаеш какво ще каже Ма!” Само споменаването на това име заставя Артър да отпусне револвера. Едуард Бремър е върнат на семейството му, след като на 17 февруари откупът е предаден на бандитите.

Ма, Фреди и Карпис решават да си направят пластични операции, за да изменят външността си и да се изплъзнат от преследването. Те намират лекар-хирург на име Джозеф Моран, който се оказва алкохолик. Моран ги зарежда с морфин, преди да пристъпи към работа. Ма още се подготвя за операцията, когато вижда какво става с Фреди. С това хирургическата дейност на Моран завършва завинаги: Фреди и Артър го застрелват по заповед на Ма.

Ма настоява бандата да се раздели и най-напред изпраща Артър да живее в Чикаго. Самата тя наема къща в малко населена местност в щата Флорида. Карпис и другите членове на бандата редовно я навестяват. В началото на 1935 г. в полицията постъпва донос за Артър и той е арестуван при излизане от квартирата си в Чикаго. За негово огромно съжаление като никога е излязъл без оръжие и не може да стреля.

По време на обиска в жилището на Артър е открита карта с подробни указания как да намери във Флорида бърлогата на Ма и Фреди. ФБР проява невероятен късмет! Остава да се планира акция по залавянето на бандитите.

На 16 януари 1935 г. агенти на ФБР обкръжават къщата. Един от тях облича бронирана жилетка и предлага на Ма да се предаде. Виждайки го, тя шепти през зъби: „Вървете по дяволите!”

Запазвайки пълно спокойствие, Ма се изкачва на горния етаж и открива от прозорците огън от автоматична карабина по агентите. Фреди поддържа мамчето с огън от автомат. В отговор им е пуснат сълзотворен газ. Ожесточената пукотевица продължава около час. Когато ответната стрелба стихва, местен младеж доброволно се съгласява да погледне в къщата. Той намира Ма без признаци на живот. Фреди умира с 14 рани от куршуми.

Нейните други двама сина също загиват. Артър е убит от охраната на затвора Алкатрас в Сан Франциско при опит за бягство. Ллойд отлежава 25 г. за убийство и е освободен през 1947 г. Скоро той се оженва, но след две години жена му го коли.

Това е историята на „момчетата Баркър”, попаднали под хипнозата на майка си, която става виновница за трагедията.

/По материали в интернет/