Стартира подписка инициирана от младежката организация на БСП в Казанлък за възстановяване на антифашистките паметници. В това число влиза и антифашистът Марко Фридман – убиецът на повече от 160 души. Каква всъщност е историята: БКП решава да избие цялото правителство на България на един път. За целта е разстрелян генерал Константин Георгиев Мадов – началник на артилерията на България. Логично на опелото му на 16.04.1925 г се събира целия министерски съвет, но поради многобройния народ стекъл се на погребението, ковчегът е изместен от центъра на църквата, а заедно с него и управниците на страната. Точно в 3ч и 15 минути, когато архимандрит Стефан произнася думите:“истина ви казвам, който не вярва в оногова…“ страшен гръм вдига кубето на църквата във въздуха. Взривени са над 50 кг меланит, а черният стълб дим се вдига на 350 м височина. Загиват над 160 души и са ранени над 500, като нито един от правителството не е засегнат. Загиналите са слугини, сервитьори, файтонджии и работници- все хора от народа убити „в името на народа“. Част от ръководителите на БКП, дали съгласието си за атентата, по-късно ще управляват България през различни години-Георги Димитров, Васил Коларов и Вълко Червенков, като се оправдават, че левичарството било „детската болест на комунизма“, а на малкото дете, какво да му направиш, а!?. Същите тези ръководители, чиито мантри и лозунги повтаряха като в транс, нашите майки и бащи, вашите баби и дядовци, скъпи млади социалисти от Казанлък. Сега, когато искате да възстановите паметниците на атентаторите, помислете добре. Комунизмът е прекрасна идея, тя е блян, мечта не на един и двама, а на цели поколения млади хора. Но не се опитвайте да я налагате с пистолет в ръка. Налагайте я с логика, агитация и мирни демонстрации. И ако хората ви изберат – значи сте на прав път…
Най-кървавият атентат в Европа днес отбелязва 90 години. Младите социалисти от Казанлък искат паметна плоча за атентатора.
