Нека и аз да кажа нещо: реплика за наказателния вот

              Трудно е да се каже кой пусна в публичното пространство формулата „наказателен вот”, с който протестиращите през 2020 г. се обявиха против  управляващата партия, а може би по-точно против нейния лидер. Още на входа ще кажа, че „наказателен вот” е един лозунг, който навежда невинния български, необразован достатъчно гласоподавател, в заблуда.

            Още от пионерската организация съм научен, че гласуването става с обявените „за”, „против” и „въздържал се”. И ако предложения субект или друг вид решение не получат достатъчно „за” се предлага нова кандидатура.

            А какво стана при „наказателния вот” у нас? Избирателите бяха призовани от опонентите на застрашаващия ги отново да вземе властта да му приложат хитрата измама, наречена „наказателен вот”, т.е. да не се гласува за него, като наказание. За какво? Извън лозунгите протестиращите не можаха да посочат конкретно мотивите си. Сигурно са ги имали.

Но гласоподавателят иска да гласува за бъдещето си и това на своите деца и внуци. За България! И понеже второ гласуване няма да има, той трябва да определи преди избора новия си избраник и да гласува за него.

            „Нищо лошо“- ще кажете. Но ако няма сред другите кандидати такъв, който да задоволява неговите очаквания, той няма да гласува ли? Не, не, той може да си гласува за онзи „провален политик и държавник”, върху когото бяха изсипани толкова много недоказани обвинения, грозни и монтирани твърдения. Повлиян от тези последните „политически ходове” наивният и доверчив избирател ще предпочете най-активния, най-кресливия пропагандатор на „наказателния вот”, тази партия, която е най-убедителния обвинител.

            Мисля си, че няма на дело наказателен вот; това е призив на жадните за власт към избирателите да накажат досегашния управляващ държавата и да предпочетат тях. В тази тънка политическа хватка, избирателят е поставен в ролята на съдник и фактор за утвърждаване на справедливостта и законността, а това безкрайно се харесва на не достатъчно мотивираните. Те не се нуждаят от доказателствата на обвинението; те тържествуват от съзнанието, че могат да се изявят като носители на доброто или може би, като меч на възмездието.

            Е, могат и да сбъркат, но почти всички се оправдават с израза „ако не се получи, ще отсвирим и следващия”. Лесно им е, но по-късно ще разберат по заплатите и пенсиите си какво са направили.

       Накрая ще отбележа, че „наказателният вот” обижда избирателя, който е трябвало да предпочете рекламираната партия, за да не гласува за твърде дълго задържалия се във властта. Това значи, че пожеланата партия е получила неговия глас единствено, защото е трябвало да накаже Борисов.

Петър Желязков

 

(Visited 1 times, 1 visits today)

error

Харесва ви статията? Споделете,моля!