Народна песен от 8 век потвърждава името Иринополис или Иринбол, както ще чуете в аудио записа

Известното название Иринополис на град Берое е дадено от византийската императрица Ирина (769 – 802 г.) при нейното краткотрайно посещение в града през 784 г., когато горна Тракия е била владяна от Византия. След периода на хунските и аваро-славянски нападения, Берое (Верея) е бил силно разрушен и се нуждаел от възстановяване поради важното си значение на стратегическа крепост и административен център за византийската държава. Византийският хронист Теофан Изповедник пише, че през 784 г. градът бил посетен лично от императрица Ирина, нейния син Константин VI и голяма свита от придворни офицери. При това си посещение, Ирина отпуска държавни средства за възстановяване на крепостната стена на града и за заселване в него на хора от малоазиатските провинции на империята. За това събитие свидетелства и каменен надпис, намерен през 2005 г. от Димитър Янков в близост до западната порта на крепостната стена.

Текста и мелодията на посочената народна песен авторът записва през 1971 г. от майка си, Господина Добрева Танева, родена през 1932 г. и живяла в село Самуилово, област Стара Загора. В песента се споменава за местност – ливада (бозалък), чието название е образувано от турцизираните названия на градовете Иринополис – Иринопул (Иринбол) и Константинополис (Истамбул, по български Стамбул). Спрямо изходното Иринопул, названието Иринбол на български звучи по-добре и може да бъде и оригинален предосмански български вариант на изходното Иринопул, Иринополис. Според Господина Танева, песента е местна, от самото село, което предполага, че споменатата ливада се е намирала в землището на селото. Самото местоположение на тази ливада обаче отдавна е забравено. Историческите обстоятелства, представени в песента много добре съответстват на географското разположение на селото, през чието землище е минавал важен средновековен път от Берое (Иринополис) към Константинопол и на наличието в неговото землище на обширна ливада, исторически засвидетелствана още в късната античност. Това прави посоченото споменаване на топонима Иринбол (Иринополис) исторически достоверен.

Фиг. 1. Карта на пътищата и градовете в района на Иринополис (Берое)през времето на римския император Максимилиан (286-305 г.). С двойна линия е показан важният Траянов военен път, идващ от Средна Европа за град Константинопол. Пътят е минавал през Шерампол (дн. Чирпан), Карасура (с. Рупките) и Пизус, на 3 км източно от с. Самуилово.

Селото се намира на 28 км южно от Стара Загора. В южната част на неговото землище в периода III – IV–ти век е разположено римско тържище Пизос, основано по времето на Септимий Север и Гета, през 202 г. година. Посоченият път е идвал от древния град Берое на север и продължавал на юг през Пизус в посока към Хадрианопол и Константинопол. Пътят е минавал на около 1 км западно от селото, по билото на възвишение, високо около 100 м и ориентирано от север на юг, което свършва на около 3 км южно от селото непосредствено до основите на Пизос. Между селото и това възвишение е разположена обширна мера – ливада, дълга около 4-5 км и широка около 100-200 метра, добре напоявана по цялото си протежение от пълноводна река. Почвата на ливадата е наносна, силно овлажнена през по-голямата част от годината и изключително плодородна. В селото няма спомен тази мера да е използвана за нещо друго, освен като пасище и ливада, а и поради влагата това не е и възможно. Самото тържище Пизос е било разположено в южния край на посочената ливада. Самото название Пизос означава на езика на траките “ливада” и има сходни застъпници в другите индоевропейски езици. Това показва, че е възможно тази мера да е използвана като ливада още в античността и самото новообразувано римско тържище да е получило име, съответстващо на най-важната природна и стопанска забележителност на района – наличието на обширна и плодородна ливада до него.

Фактът, че ливадата е описана в песента едновременно като Иринболски и Стамболски бозалък показва, че тя се е намирала до важния път Берое – Константинополис, който действително минава на метри от описаната ливада до тържището Пизос. От тези пълни съвпадения на данните в песента с природо-георгафската и историческа обстановка в землището на селото може да се заключи, че в песента става дума за ливадата край Пизос и за минаващия покрай нея път Берое – Пизос – Хадрианопол – Константинопол. Най-интересното и странното тук е названието на град Берое – Иринопол, турцизирано до Иринбол, така както Константинопол се турцизира на Стамбол.

Реката, която минава през Иринболската ливада се нарича „Стара река“, както е отбелязано на географските карти на района. Съгласно българската традиция реки, които са минавали близо до стари градове, болярски центрове и са свързани със важни исторически места, са наричани с названия от вида „стара река“. В случая това вероятно е свързано с римското тържища Пизос и военния (диагонален) римски път, намиращи се близо до тази река.

Фиг. 2. Местоположение на Иринболската ливада в землището на днешното с. Самуилово, близо до пътя Иринополис (Берое) – Константинопол.

Названието Иринополис официално е просъществувало само няколко десетки години след 784 г. след което отново се налага старото название Берое, впоследствие заменено от българизирания вариант Боруй. След завладяването на Тракия от османо-турците през 1363 г., названието на града е образувано на основата на старото българско название на областта Загора: Загра Атик (Старата Загора), Загра-и-Ески Хисар (Старата крепост на Загора) [Д. Илков. Приносът на историята на град Стара Загора. Издава Старо-Загорското градско Общинско Управление. Пловдивъ. Търговска печатница, 1908 г., Фототипно издание, Стара Загора, 2004, с. 20], Ески Загра (Стара Загора) и др. подобни. При такива условия названието Иринболска ливада край с. Самуилово маже да се съхрани само ако някакво важно събитие се е случило върху тази ливада, което да носи спомена за названието Иринополис. Такова събитие може да бъде например краткотрайното отсядане и стануване на императрица Ирина в района на ливадата при нейното шумно пътуване с музика и голяма придворна свита между тракийските градове. Основание за такова предположение ни дава съвременното название „Иринина поляна“ на една морава, намираща се североизточно от Стара Загора, за която също се предполага, че носи името на византийската императрица Ирина (Д. Янков, 2008).

Находката Иринбол – Иринополис в българска народна песен показва, че текстовете и мелодиите на народните песни могат да съдържат точни сведения и данни от много далечни епохи (в случая от края на VIII-ми в.) и опровергават мнението, че историческата памет на народа не надхвърля времето на османо-турската епоха.

Източник: protobulgarians.com