„Нашенци“ от Стара Загора грейнаха с красивите български носии в Словения (МНОГО СНИМКИ)

Ансамбъл „Нашенци“ от Стара Загора се изяви на Х-ия Международен фолклорен фестивал „Коза, змей и още нещо…“ в Словения. За незабравимите преживявания от форума специално за ЗАРАТА  разказа Гергана Господинова, една от участничките в състава:

Пътуването на турне зад граница е важна традиция за танцьорите и музикантите от старозагорския фолклорен Ансамбъл „Нашенци“ с ръководител Недко Иванов. Тази година съставът, член на Международната фестивална организация за фолклор и традиционни изкуства (ЦИОФФ), прие покана за участие в живописна Словения. Фестивалът с шеговитото наименование „Коза, змей и още нещо…“ се организира за десета поредна година, заедно с панаир за туризъм и изложение на традиционни храни и напитки.

Настоящото издание на събитието събра колоритни състави от шест европейски страни, които представиха с танци и песни своя национален фолклор. Участниците – от юношеска до зряла възраст, споделиха общата емоция и приповдигнато настроение, а ансамбъл „Нашенци“ впечатли домакините с бързината на стъпките и красотата на българските носии.

Всички гости на фестивала имаха възможност да опитат от производството на местни семейни ферми – букет от цветове, вкусове, аромати и настроение. Предлагаха се шоколадово вино и различни плодови сокове, колбаси от дивеч и чеверме на дървени въглища, натурални сиренá, а също и хляб от елда с орехи, гарниран с масло от тиквени семки. Както сами казват за себе си – домакините от Община Козйе са скромни и работливи хора. Съчетали са славянската приветливост с коректността на западните народи. Мястото е с хилядолетна история и разбира се има легенда, в която се разказва как козата спасила козянци от лошия дракон, който изяждал по една млада девойка всяка година. Днес драконът е твърде симпатичен и забавлява малките деца, а козата е уважавано местно животно.

Извън фолклорната програма „Нашенци“ имаха възможност да посетят най-старата лечебница в Европа, в която свещеници от местния манастир грижливо отглеждат билки за всякакви болки и приготвят тръпчиви тинктури. Съвсем близо до това духовно място се намира шоколатиерна. Тук всички мечти са от шоколад, ръчно приготвен в най-разнообразни форми – бял или натурален, с вкус на пипер или джинджифил, но винаги истински, без подобрители. И ако до този момент чантите бяха пълни с шоколадови подаръци и лечебни отвари, то следващата забележителност успя да спре дъха на всички и да изпълни душите с красота.

Зелени, зелени хълмове, малки китни къщи без огради, чистота и простор. Удивени как самото пътуване от едно място до друго въздейства като терапия, участниците пристигнаха във фермата за сърни „Еленов гребен“. Пейзажът наоколо беше като изрисуван, но истински. Видяхме в долината налягали сърни, а на самия хребет – комплекс с живописна гледка. Хранихме сърничките от ръка, радвахме се на щастието да сме точно тук и сега и съзерцавахме. Безметежно спокойствие – усещане, което трябва да се преживее. Къде ли е тайната? Изглежда, че хората, които живеят по тези места обичат и се грижат за земята и природата си, живеят в хармония и с респект към съвършенството, което ги заобикаля, намират смисъл в простите, неподправени неща. И са щастливи…