Наши лекари спасиха живота на момиченце с рядко заболяване, в Австрия и Турция не давали шанс

След осем месеца лечение и две новаторски операции, екип от хирурзи в столичната болница „Пирогов“ спаси живота на момиченце с редкия „Синдром на Жун“. Проф. Росен Дребов – началник на детската хирургия в „Пирогов“ и д-р Атанас Кацаров – началник на детската травматология в Университетската болница са извършили операциите на детето на два етапа. Те са започнали през юни 2015 година и са завършили през този февруари.

Момиченцето, което се казва Мерал, е по рождение със „Синдром на Жун“. Това е рядко срещано генетично заболяване и се изразява в това, че скоро след раждането гръдният кош на бебето спира да расте, не се развива правилно и придобива формата на камбана. Ребрата не растат навън, а неправилно – навътре. Така те притискат белия дроб и сърцето, а това пречи на децата да дишат. Три четвърти от тези пациенти умират до втората година от раждането си заради дихателна недостатъчност.

Първата операция на Мерал е през юни 2015-а. Тогава д-р Кацаров и проф. Дребов извършват уникалната за цял свят операция, при която поставят две титаниеви пластини в гръдния кош на момичето. С тях успяват да го разширят и да му зададат нова, по-широка форма. Пластините са платени от Фонда за лечение на деца. Осем месеца по-късно корифеите на медицината от „Пирогов“ извършват и втория етап на оперативното лечение. Детето се възстановява добре и днес го изписват от болницата.

Родителите на момиченцето разказват, че преди години са загубили друго дете заради същата болест. Когато Мерал се родила и на третия месец й поставили страшната диагноза, те решили да потърсят помощ в чуждестранни болници – водили я на прегледи в Турция и Австрия, но и на двете места им отговорили, че няма какво да се направи. В „Пирогов“ ги отвела новината за друга подобна уникална операция.

Само няколко дни след оперативната интервенция Мерал подскача, прави кълба и мост, изпраща въздушни целувки и е изключително енергична, хвалят се родителите. Преди година обаче никой не им е давал надежди, че момиченцето ще оживее, а да се движи или играе и дума не можело да става.