„Какво е наука? Какво е изкуство? Едното е мисъл, другото чувство. Едното – истина за тази Вселена. Другото – истина в душата родена!”
Автор на този стих е акад. Румен Цанев, основател на Института по молекулярна биология при БАН, изследовател, който бе убеден, че науката и духовността са двете страни на едно и също явление, наречено живот. Себе си той посвети на дезоксирибонуклеиновата киселина (ДНК), но предупреждаваше, че тя не е всичко, независимо че носи генетични инструкции за биологичното развитие.
[ad id=“225664″]
Всъщност ДНК е първото ниво на информация. То е подобно на играта „Лего” и както при нея елементи се комбинират по различни начини. Има обаче и второ ниво – връзката между гените. Съществува генна мрежа, в която е показано кой ген с кой си взаимодейства и с каква сила. От тази мрежа зависи какъв ще е организмът – мишка, орангутан, човек… По-нататък е от значение как клетките си влияят една на друга. Всяка клетка притежава рецептори. Има и мрежа от белтъци, с които клетките говорят помежду си. Изследването на ДНК на първично ниво няма как да поясни всичко, докато не се установи по какви механизми белтъците си взаимодействат. Така че единствено с дезоксирибонуклеиновата киселина не може да се възпроизведе човек.
Едно от предизвикателствата пред днешната наука е да открие как се развива невронната мрежа в мозъка, която е свързана с човешката душа. Тук учените спират пред огромна преграда и не могат да я прескочат – дори да има двама души, абсолютно еднакви по ДНК, гени и нива на белтък, те винаги ще се различават по своята духовна същност. Разбира се, изследователите ще продължат да търсят и да проникват в тайните на микро- и макросвета, но дали ще отговорят на големия въпрос – какво е човек? Въпросът е генерирал размисли през всички векове и епохи. Още юдейският цар Давид възкликва: „ Що е човек, та да го помниш!”, а древногръцкият философ Сократ се опитва да вникне в смисъла на думите „Познай себе си” – условие, в което се крие загадката за Homo sapiens. Това не се е променило до днес. Колкото повече се стремим да опознаем себе си, толкова повече трудности възникват. В подкрепа на тази констатация са усилията на генетиците да разгадаят човешкия геном.
[ad id=“263680″]
Хубавото е, че някогашната враждебност между учени и теолози през последното десетилетие се стопява. Става ясно, че колкото по-верни са знанията за физическата природа на човека, толкова по-реалистични са представите за духовната му същност. Така науката улеснява теолозите. Например, невробиолози и физици от Масачузетския технологичен институт в подробна статия в сп. „Modern Physics“ описват своите експерименти, извършвани в продължение на 5 години. Резултатът от опитите им е определяне теглото на човешката душа, която според тях е особена форма на електромагнитна енергия. Тежи 0,43 гр. и напуска тленното тяло 0,6 секунди след като покойникът издъхне. С ултратънък лазерен сноп учените проследили пътя на тази енергия. Лазерният сноп открил във Вселената гигантско образувание, което ту се разширявало, ту се свивало. «То сякаш си играеше с нас», твърди проф. Джонатан Пъркинс, ръководител на екипа. Той и колегите му допускат, че лазерният сноп е попаднал на Вселенска информационна банка, съхраняваща данни за всяко живо същество. Тези експерименти са твърде шокиращи. Те, както и генетичните опити, поставят още един съществен въпрос – за какви цели ще се използват научните открития? Ситуацията в момента напомня библейския разказ за грехопадението, описващ стремежа на първите хора да опознаят доброто и злото. Заради тяхното желание да станат богоравни, те търсят пълното знание за себе си и веслената, но връзката им с Бога се руши.
[ad id=“225664″]
Това е прастаро потвърждение за риска от прибързаност и користни амбиции. Днес, когато процесите в света стават все по-динамични и откритията все по-достъпни, учените придобиват необикновени сили, които трябва да управляват целесъобразно и разумно. Все още се изучава човешката физическа структура. Предстои да се осветлят психофизическите възможности на разумните същества и постепенно да се стигне до вложения от Създателя геномен план. И не е изключено с помощта на генното инженерство изследователите да проникнат в същността на човешката богообразност, за която говорят теолозите. Дали тогава хората ще разберат приоритетите на своята мисия на земята? Това може да се случи, ако познаваме същността си и схващаме правилно мястото си в света, ако сме прозорливи за бъдещето. „Знанието за човека е голяма сила и необикновена привилегия”, заяви преди време известният теолог проф. Димитър Киров и отправи съвет към учените: „Търсете божественото познание, но не безумствайте с него”. Много важно е не само генетиците, молекулярните биолози и физиците, но и всички мислещи същества да отворят сърцата си за духовността и умовете си за разума. Това е начинът, по който научните постижения ще носят единствено добрини на човечеството. Дано го осъзнаем навреме.
http://www.transmedia.bg/ ВАНЯ ШИПОЧЛИЕВА
