Живеела Абсолютно Независима Жена. Преди около година станала тя такава – абсолютно независима. С което ужасно се гордеела.
[ad id=“225664″]
Тя ставала веднага щом звъннел будилника и никога не се излежавала в леглото. Не пиела кафе или чай: тя дълго преодолявала зависимостта си от кофеина. И успяла, като заедно с това изключила от менюто си и всичко сладко, калорично и безполезно. Затова тя сутрин пиела вода и ядяла неподсладена и безсолна овесена каша. Тя се разделила и с приятелките си, защото не искала да бъде зависима от тях. Отнасяла се абсолютно равнодушно към шопинга и никой не можел да я обвини в това, че е способна да загуби ума си заради някакъв лъскав парцал. Да, какъв ти шопинг! Тя и по мъжете не си губела ума. От както прогонила любимия си (за малко да изпадне в зависимост от него) минали много месеци. Казано на кратко, Абсолютно Независимата Жена чувствала, че още съвсем малко и… скоро ще стане Идеалната Жена.
В събота сутринта от към вратата се чул шум. Отворила. Зашеметена от умора, на прага стояла Котка. Жената ахнала, като я видяла:
[ad id=“263680″]
– Ти?! Но… Как така? Триста и четиридесет километра?!
– Вървях в продължение на година – Котката влязла вкъщи и уморено се облегнала до крака на стола.
– Защо?
– Липсваше ми! – вдигнала очи Котката. – Не мога да живея нито без теб, нито без нашия дом, нито без нашия мъж. Между другото, къде е той?
– Но нали те изоставих при леля на село… Ти не се ли обиди?
– В началото да, – въздъхнала котката. – Но после ти простих. Разбирам те: ти толкова искаше да станеш независима…
– И станах! – гласът на Жената предателски потрепнал.
– Е, поздравления, – прошепнала Котката. – Какво да се прави. Ще си почина ден-два и ще си тръгна обратно.
През нощта Жената изплашено отворила очи – тя винаги се събуждала от някакво непонятно чувство за мъчителна и тъжна празнота в гърдите. Около сърцето й било хладно – сякаш някой бил включил вентилатор вътре в нея. По навик тя протегнала ръка за успокоение – и се натъкнала на топла козинка. Котката леко се размърдала под одеалото, наместила се под ръката и замъркала. Скоро хладният вентилатор в гърдите й изчезнал.
…Минали три дни. Жената се събудила и половин час се излежавала в леглото, след което се запътила към кухнята, предвкусвайки силното кафе с тъмен шоколад. После протегнала ръка към мобилния и задала на своя любим мъж най-важния въпрос: “Къде си?” – и това било поне за стотен път от вчера насам. След това си уговорила среща на кафе с приятелка. И изведнъж видяла Котката, седяща до вратата.
– Пусни ме, моля! – рекла тя.
– Отиваш ли си? – в очите на Жената заблестели сълзи. – Но сега аз не мога без теб!
– Успокой се, – рекла Котката. – Аз просто излизам да се поразходя, скоро ще се върна. Не затваряй вратата, моля те. Независимостта не е отсъствие на зависимост, както ти си мислеше. Това е да знаеш, че вратата е отворена. А също независимостта – това е щастие. От това, че си имаш някой, заради когото си готов да изминеш 347 километра пеша.
И Котката прекрачила прага, ободрително усмихвайки се на Абсолютно Нормалната Жена…
Глобиха собственик на кучета, нарушил три закона едновременно, съобщиха за ЗАРАТА 382 санкции глоба с…
Над 500 писма до Дядо Коледа в кутията на Старозагорския куклен театър, съобщиха за ЗАРАТА…
Служители на AES България дариха 236 деца с топли дрехи и обувки за Коледа, съобщиха…