Неда Димова – Игри с живота (поезия)

Едва ли има къде да се скрия

от живот погнал ме така,

че забравям, каква съм фурия

и преминавам неусетно прага.

Коя ли чакра пришпорва ме сега

та отлитам през пропастта

подготвена от моята съдба,

вербувала тя моята душа.

Душата бленува за топлина,

огряла тя от земните недра

и превърнала ме в романтик,

за да успявам като лирик.

Намеса има някаква дори

в преодоляване на тез игри,

поднесени от Божия ръка

в тези трудни времена.

Но вярата крепи човека

и помага тя през векове,

понесъл се към наклон

за да пребори се с Нерон.

Из „Птици в нощта“