Негаснещо огнище на просвета и култура – 120 години читалище „Родина“

ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ
в-к „Септември” бр. 149, 1980 г.
През тази година се навършиха 120 години от създаването на първото читалище в Стара Загора. Още в началото на своето съществуване то се превръща във факел за народна просвета и култура, а по-късно в огнище, където се запалва искрата на борбата за народна свобода.
Наследник на неговите славни традиции днес е обединеното народно читалище „Родина” – истинско средище на социалистическа култура, на младежка дейност, школа за социалистически патриотизъм и интернационализъм, вдъхновител към високи трудови дела за благото на нашата социалистическа родина.
На 15 декември старозагорската общественост тържествено ще отбележи 120-годишнината на читалищното дело в града. Това ще бъде празник за всички, които с упоритост и вдъхновение продължават неговите традиции.
НЕГАСНЕЩО ОГНИЩЕ НА ПРОСВЕТА И КУЛТУРА
ИНТЕРВЮ С ТЕНЬО ЖЕЛЯЗКОВ, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ОБЕДИНЕНОТО НАРОДНО ЧИТАЛИЩЕ „РОДИНА”
-Какво бихте споделил във връзка с юбилея на читалището на традицията, за раждането на това дело, което живее и днес?
-Историята на читалищното дело в Стара Загора, неговите традиции са неразделна част от културната история на нашия град. Много поколения старозагорски революционни деятели, изтъкнати дейци на професионалното изкуство, труженици от всички сфери на живота във всички времена са усетили за първи път тук, в читалището, магическата сила на знанието, красотата на словото и обаянието на изкуството. Възникнало в епохата на разлагащия се феодализъм, читалището се превръща в културно-просветно огнище за издигане съзнанието на народа в борбата му за национално освобождение. Опожарено през страшните юлски дни на 1877 година, то наскоро изниква от пепелищата на града, за да заблести неговият светилник още по-ярко в сърцата на жадните за просвета и култура жители на Стара Загора.
Под читалищната стряха работиха за народно добруване видни дейци от националноосвободителното движение, а по-късно и десетки участници в борбата против фашизма и капитализма. След победата на 9 септември читалището застана на своя боеви пост и зае заслужено място в извършващата се културна революция у нас. Ето вече 120 години скромните, безшумно работещи, но всеотдайни читалищни дейци от поколение на поколение предават пламъка на родолюбието и светлината, за да превърнат днес читалище „Родина” в средище на социалистическа култура, в извор на родолюбие, в център на младежка дейност, в школа за социалистически патриотизъм и интернационализъм, вдъхновител за високи трудови дела.
Победата на социалистическата революция създаде нови условия за разцвет на народните читалища. Това е период, наситен с богата дейност на централното за града читалище „Родина” и на кварталните читалища. Те съдействуват за идеологическото израстване на младежта и трудещите се. Лекционната пропаганда добива нов обхват и измерение. Със силна изява е и художествената самодейност. Детската музикална школа, хор „Кавал”, младежкият ансамбъл „Вапцаров”, симфоничният оркестър, школите за изучаване на чужди езици и др. разгръщат богата дейност. В основата на културните институти в града блестят заслугите на читалищното дело и особено на читалище „Родина”.
-С какви успехи и постижения посреща днес читалището своя юбилей?
-През 1970 година възниква идеята за обединяване на читалищата в града. Новото обединено народно читалище носи името на столетника – „Родина”. Днес читалищното дело извиси най-висок ръст в своята дълголетна история. Обединило усилията на млади, талантливи културно-просветни и художествено-творчески кадри, на опитни учители-педагози, днес читалището заслужено се гордее с най-голямата в страната читалищна библиотека, завоювали високи творчески успехи не само у нас, но и в чужбина, с най-масовите извънстолични школи за обучение по музика и чужди езици. Днес читалището разгръща със своите форми активна обществена дейност в движението за естетическо възпитание на децата, младежта и трудещите се.
В изпълнение на партийните решения, под непосредственото ръководство на общинския комитет на БКП и общинския съвет за култура, в читалището бе извършена конкретна организаторска работа за привеждане дейността му в съответствие с новите високи изисквания.
Коренни промени настъпиха в библиотечното дело. Читалището първо в страната осъществи централизация на библиотечните процеси в обработката и комплектуването на книгите. Този опит бе обстойно проучен и през 1976 година на проведения национален семинар на библиотечно дело бе утвърден и препоръчан на библиотеките в страната.
Плодотворен е пътят и на читалищната художествена самодейност. Той започва с първото „театро” на Тодор Шишков и първия оркестър на Кольо Ганчев и Петър Иванов, скъпи имена за всеки старозагорец, за да придобие в наши дни други мащаби и нови измерения. Сега над 1000 самодейци от 6 до 80-годишна възраст в 26 самодейни колектива работят с творческо вдъхновение и всеотдайност. Значимото в техния творчески живот е разгърнатата им обществена дейност. Те са постоянни гости на трудовите колективи в предприятията, в кварталите на града, в селищата на общината и окръга.
Съвместната работа на читалището с комсомола, Отечествения фронт, с производствените предприятия и училища внесе по-диференциран подход в организираните тематични вечери, викторини, конкурси, спектакли, концерти и др.
Несъмнени са успехите на езиковата школа, в която 900 деца, младежи и възрастни научават чужди езици – френски, немски, английски, италиански, а в музикалната школа 250 деца и юноши се обучават на различни музикални инструменти.
-Какви са основните насоки в дейността на читалището по естетическото възпитание на трудещите се и младежта?
-Като отчита актуалния характер и значението на естетическото възпитание в живота на нашия съвременник, читалището го разглежда като комплексна задача, която решава в цялостната си идеологическа работа. Естетическото възпитание в читалището се реализира на няколко нива: чрез проявите на културно-масовата и културно-просветна дейност, чрез формите на художествената самодейност, чрез книгата, чрез езика и музиката като средства за хармонично развитие на личността.
Читалищната библиотека, самодейният състав за художествено слово, самодейният театър „Съвременник” заемат основно място в работата по формирането на художествената литература. Към читалището функционират три клуба „Приятели на книгата”, които са подходяща форма за разгръщане на активна дейност по отношение на децата от 7 до 14 години. Положителни са резултатите от възпитателната и образователната работа на художествените колективи, които се превърнаха в центрове за естетическо възпитание.