Любопитно

Неприлично ли е да се признае, че жените носят бельо

Да, ама през Викторианската епоха – от 1837 до 1901 година. По това време във Великобритания били проведени много социални реформи, били създадени механизми, част от които ние все още използваме днес, но позицията на жената остана в неравностойно положение. За да не бъдат в центъра на подигравки и осъждане, дамите трябвало да следват множество правила с предписания по всяка тема: от това как да поддържат хигиена, как да реагират правилно на двусмислени шеги.
Каним ви да видите истинското лице на ерата на корсети и рокли с кринолин. И да разберете за какви действия дамата от това време би могла да бъде подложена на обществено осъждане.

1. Неприлично е да се признае, че жените носят бельо

Смята се, че дори споменаването на бельо може да предизвика нездравословен интерес към анатомичните детайли. Една викторианска дама казала така: “[Това] не са нещата, за които говорим; Опитваме се дори да не мислим за тях. “
Между другото, бельото от онова време би изглеждало доста вулгарно на съвременния човек. Работата е в това, че на панталоните, които са носени тогава липсвал долен шев. Не е изненадващо, че кан-канът се радвал на такава популярност.

2. Неприлично и много опасно е да се вземе топла вана
През викторианските времена не са се миели твърде често и най-вече през лятото. Смятало се е, че изцяло мокрото тяло е лишено от естествена защита и това можело да доведе до психични разстройства, туберкулоза или трескав делириум.
„В тази епоха правилното правене на нещо често означава да се прави колкото се може по-неудобно“, казва Тереза О’Нийл, журналист в книгата си „Пътеводител за секс, маниери и брачна мъдрост“ за викторианска дама. Необходимо е било само да се измие в не отоплена стая, избърсвайки се с гъба, потопена в студена вода, с капка оцет. За такова нещо като топла, блажена баня, не могло и дума да се каже. Смятало се, че измиването във вода с температура от 37,8 ° С може да доведе жената до безумие и да я накара да търси плътски удоволствия.
Нашите съвременни джакузита биха довели до ужас добродетелните викториански дами и господа. Вероятно биха ги смятали за нещо като кипящ адски котел.

3. Физическата активност за жените е недопустима
В началото на XIX век се смятало, че момичетата и жените трябва да се грижат за деликатното си тяло за специална цел – раждането на деца. Смятало се, че спортните дейности за жените са опасни. И колкото повече се различавало физическото развитие между двата пола, толкова по-лесно било да се държат жените в зависимо положение.
Но аргументи като: „Жените, като правило, са физически по-малки и по-слаби от мъжете; мозъците им са много по-леки и във всички отношения те не са подходящи за същия размер телесен или умствен труд, който мъжете могат да изпълняват ”, очевидно се отнасяли само за дамите от висшето общество. Жените от работническата класа са работили в въглищни мини и мелници, в текстилната и селскостопанската промишленост. Заедно с децата са доставяли вани с въглища през тесни шахти. Освен това, собствениците на фабрики често предпочитали да наемат жени, а не мъже, тъй като те били по-лесни за извършване на тежка физическа работа и могли да им плащат по-малко.
Едва в края на ХІХ – началото на ХХ век се променя отношението към физическите натоварвания. Момичетата от горната и средната класа получили възможност да играят тенис, бадминтон и крикет, да стрелят с лък, да се занимават с плуване и гимнастика. Добрата физическа форма на бъдещите майки трябваше да е ключът към здравословното потомство.

4. Задаване на въпроси в разговор от жената се счита за невъзпитано
Правилата на етикета на XIX век се препоръчвало да се избягват всякакви въпроси в разговора. Не било известно какво точно можело да засегне чувствата на събеседника, затова всички фрази трябвало да бъдат представени под формата на твърдение.
Вместо да се попита как се справя братът или съпругата на приятелка на една жена, прието било да се каже: „Надявам се, че брат ти /съпругът ти/ се справя добре.“ И дори такива класически женски теми за разговор, като времето и децата, трябвало строго да се избягват, за да не се считат за грубо и невъзпитано.

5. Колоезденето – връх на неприличието
Жените, които карали сами велосипеди, били осъждани по две причини. Първо, пътуването изисквало по-удобни дрехи. В резултат на това се появили специални разделени поли и шалвари. Така наречената блумера предизвиквала особено негативни реакции сред много викторианци, защото приличала на мъжки панталони.
Второ, лекарите смятали, че колоезденето може да събуди сексуалността на жената и действа възбуждащо върху нея. А дамите, особено младите, трябвало да спазват чистота и невинност.
Имало обаче хора, които защитавали момичетата на велосипеди. И тъй като най-смелите дами продължавали да използват този вид транспорт, обществото постепенно се смирило и дори признало ползите от колоезденето за здравето.

6. Да помолиш мъжа да донесе покупките – недопустимо
По онова време било лесно да се отървеш от нежелан обожател: една дама просто трябвало да го помоли да донесе няколко пакета покупки. Вярно било, че появата в обществото с много неща можело да опозори не само мъж, но и жена. Уважаваща себе си дама трябвало да ходи единствено със сладко куче, букет от цветя или малък пакет от плодове в ръцете си. В изключителни случаи тя можела да си позволи да носи квадратен пакет, но само един и, разбира се, не обемист.

7. Начервяването на устните – преписвало се на дама с леко поведение
Кралица Виктория смятала, че гримът е вулгарен и непривлекателен, затова, използвайки козметика, човек лесно можел да предизвика негативни чувства към себе си. Сравнително приемливо се считало само за нанасяне на пудра върху кожата. Само проститутки и актриси можели открито да използват червило и друга козметика (по това време те не правели голяма разлика). Повечето лондонски жени са използвали грим тайно до 1921 година.
Въпреки това, на всички жени се искало да бъдат красиви. Ето защо, се налагало на дамите използват арсен и олово, съдържащи средства за избелване на лицето, тайно да оцветяват устните си с живак и да измиват главите и лицата си с амоняк, който разяжда кожата. Използвали се и по-безопасни методи: прищипване на бузите за почерняване или ухапване на устните за прилив на кръв.
Бихте ли искали да се върнете за няколко дни в това време и да се видите в луксозните им рокли? От какво бихте се отказали, ако е необходимо: от топла вана или козметика?
Превод от руски: Зарата

Бонка Дипчикова