Не трябва ли и майките да се чувстват комфортно, докато разхождат децата си? Предполагам всички знаете как сте се чувствали със зимна количка, бебе вътре и едно дете, малко по-голямо, отдолу в багажното кошче, свито като ембрион край торбите с покупките.
[ad id=“225664″]
Вървиш през половината град, обиколиш магазините, за да пазаруваш, стигнеш до блока и чудесно знаеш, че нямате асансьор в кооперацията. Внимаваш на стъргалото да не ти се мушне обувката, че тогава става страшно и влизаш във входа. Добре, че едно време не се заключваха вратите. Отиграната ситуация те прави супер организирана. Хващаш бебето под мишница, другото отдолу му е потекъл носът, защото го е бръскал вятърът по улиците, мрънка и трие носле с ръкава. Голямото крачи едва едва стълба по стълба, ти дърпаш количката и стигате до 4-ия етаж след половин час, след като физическите ти сили са най-малкото нещо, на което обръщаш внимание. Да ви кажа честно, аз съм правила и други мурафети.
[ad id=“263680″]
Понеже едно време нямаше фитнес зали /наистина беше много отдавна/, хващах количката за спиците на колелата, внимавах бурканчетата с мляко да не се килнат, а пък ако и бебето успеех да не разбудя докато пъшкам нагоре, си беше истински успех.Носех и бебето, и хляба, и салама „Камчия“ с все количка… Сега бих въздъхнала и с умиление, и с тъга на внезапно върналия се спомен. Към него ме поведоха ето тези „нововъведения“.
Сега като една истинска и отявлена баба ще кажа: Какво знаете вие – младите! Едно време през какво минавахме ние!
