Ники Комедвенска: Селцето, във което слиза Бог

Стихотворение на прекрасната Ники Комедвенска, която връща душата на мястото ú…

Селото на Господ

Забелило безоблачно лице,
ще го подпали слънцето отгоре,
а то стои – две шепички селце,
припича се и с Господ си говори.

И не че няма хал хабер за свят –
познава му и пъкъла, и рая,
но тук животът спре ли по обяд,
и свят да няма, все ще му е тая.

Чак привечер, щом вятър забучи
и гарваните сенките подплашат,
ще вдигнат тежко къщите очи
да приберат лисиците от паша.

И дълго ще дъхти на пресен сок
и на земя, с цветя застлана само,
селцето, във което слиза Бог
и във което църква даже няма.

Светът навън проклина своя век,
но в селото тече животът просто:
нали си няма вече жив човек,
какво да прави – бъбри си със Господ.

Ники Комедвенска

Красимира Янкова

Share
Published by
Красимира Янкова

Recent Posts

„Всичко за майка ми“, която отгледа повече от 20 деца

Имам около 20 братя и сестри. Не сме кръвно свързани, но всички сме отгледани от…

10 минути ago

Безплатна „Зелена зона“ в Стара Загора по време на празничните дни

Безплатна „Зелена зона“ в Стара Загора по време на празничните дни, съобщиха за ЗАРАТА Старозагорци…

10 минути ago

Собственикът на нерегистрирани домашни любимци и шофьорът на микробус, разлял гориво – сред глобените

Глобиха собственик на кучета, нарушил три закона едновременно, съобщиха за ЗАРАТА 382 санкции глоба с…

31 минути ago