Ники Комедвенска: И изведнъж реката полудя. А бе като жена по своя път – извиваше снагата си честита…

След бурята

И изведнъж реката полудя…
Повлече гневно камъни и клони
и бреговете стръвно с длан изрони,
и в кал удави празните гнезда.

А бе като жена по своя път –
извиваше снагата си честита.
И не един добитък се засити
и се въргаля в хладната й гръд…

Но лятото, щом спихнеше от глад
и лъсваха ребрата й до голо,
отдръпваха се тънките тополи
и я кълнеше страшно всяка гад.

И тя търпя – не ден, не два, не три…
Изправи пресушените си кости,
измоли тоя страшен дъжд от Господ
и всяка твар по пътя си затри.

А след това отново се прибра,
брега си подреди от двата края,
усмихна се, по-слънчева от Рая,
от ангел по-смирена и добра.

… И никой не посмя да я ругае…

Ники Комедвенска

Красимира Янкова

Share
Published by
Красимира Янкова