Мъжът не се казваше никак

Автор на разказа, който публикуваме в ЗАРАТА, е Николай Семерджиев, който живее в Стара Загора. Той е преведен и е бил препечатан в испанско списание. Всичко това, благодарение на Виолета Бончева, разказа за творбата си Семерджиев.

Мъжът не се казваше никак. В тази несъществуваща нощ, той крачеше по също толкова несъществуващ тротоар. В неоспоримата чернота на небето висяха няколко милиарда звезди, опитващи се да опровергаят нищото. Мъжът знаеше имената на поне петдесет от тях и започна да ги търси с несъществуващите си очи. Сириус беше ярка като игла, Бетелгейзе пищеше в ла, Алкол ухаеше на борова гора.
Звезда, човек, звезда, човек, звезда, човек. Всичко е свързано с всичко е свързано с всичко е свързано…Звезда човек звезда човек звезда човек.
Когато беше дете мърдането на устата и издаването на звук с нея се наричаше говорене. Изкривяването на същата тази уста с краища стрелнати нагоре се наричаше усмивка. Несъществуващата жена, която се казваше Майка, обичаше да се усмихва и да говори за звездите. Тогава, когато всичко съществуваше, а именно през детството, тя му беше обяснила, че всеки човек е собственик на собствена звезда, така както притежава собствени очи. Раждаш се- избухва звезда, смърт- пада звезда.
– А моята звезда коя е? – попита той някога, когато все още съществуваше.
– О, никой не знае коя е неговата Звезда! Но ако някой някога и някъде все пак успее да открие звездата си, то той става щастлив и безсмъртен.
Една нощ, в която мъжът съществуваше, а съществуваше и всичко останало, той гледаше небето с истинските си очи. Високо горе забуча космически вятър, чу се трошене на космическо стъкло, една звезда се откърти ужасено и описвайки пищяща следа изчезна. Мъжът се завтече към къщи и там разбра коя е била звездата на жената, наречена Майка.
Тогава се закле в нейното и собственото си несъществуване, да открие Своята Звезда с цената на всичко.
Несъществуващият мъж крачеше усмихнат и гледаше антинебето. Преди няколко часа от един несъществуващ оръжеен магазин той си купи пистолет и осем милиарда патрона.
Жената, която се зададе насреща му, приличаше на Алфа от съзвездие Кентавър. Прозвуча изстрел, който никога не е прозвучавал. Мъжът погледна нагоре. Алфа от Кентавър се олюля, нарисува изумена следа и угасна.
Малко по късно от нощното небе изчезнаха Мицар и Алкор.
После с три последователни изстрела се изгуби и поясът на Орион.
Мъжът, който не се казваше никак осъзна, че го очакват години и години къртовски труд, докато успее да опразни небето, но уви, това беше единственият начин да открие звездата си.