ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Южна поща”, бр. 3, 1990 г.
НИМА СЕ ПРОМЕНИХА?
Слушам равните и спокойни, лишени от емоции гласове на сегашните първи ръководители на БКП и в душата ми нахлува радост. Сред многото изявления като клетва се откроява фразата: „С тоталитаризма в България е свършено, БКП се преражда и е сред тези, които ще изграждат правова и демократична държава”.
Изведнъж от съзнанието ми наскача цитат от Ленин: „Диктатурата на пролетариата е неограничено от закона и опиращо се върху насилието господство на пролетариата над буржоазията.” Сещам се и за други фундаментални постановки на комунистическата идеология, които оформят схващането за властта като „диктатура на пролетарията”. Сещам се и това, че не съм чул категорично ясно лидерите на БКП и нейните теоретици да се отрекат от тези „фундаменти”.
И пак се връщам към равните и обработени гласове. Защото хубавите и кротки приказки носят успокоение и надежда. Те безспорно са необходими сега на народа. Но нали хубавите и кротки приказки са и като наркотика. За известен период от време те успокояват и ощастливяват. После? После обаче само задълбочават кризата и ускоряват лошия край. Действителни ли са промените? Нима поговорката: „Вълкът козината си мени, нрава не” – този път не действа? Въпроси, въпроси, въпроси. А отговор от никъде. Тогава се сещам за друг цитат от книга, запазена от десетките обиски след Девети септември у един сдружен земеделец: „Демократизацията е невъзможна, ако липсва общество, съставено от граждани, които гледат на нещата със светлината на собствения си ум.”
Евгений ЖЕКОВ
Първата ракета на България ще научи името на първия си съперник днес...
Към момента се справяли със сроковете, макар и те да са съкратени...
Процесите по модернизация вървели твърде мудно...
Преди няколко десетилетия бъдещето на Азия изглеждаше освободено от оръжия и евентуални конфликти. В последните…