Нищо ли не може да се направи срещу насилниците?

Тия дни отново медиите не ни изненадаха със съобщението, че двама са нападнали, нанесли тежък побой на една самотна възрастна жена в село Х и са й отнели някаква сума пари. Преди да вляза в същността на проблема, ще отбележа, че полицията за нула време е заловила извършителите.

Можете ли да си обясните как толкова бързо са били те разкрити и задържани; за какво говори това?
От полицията е било съобщено, че единият от бандитите е с условна присъда за подобно деяние. От това правим извод, че съответния справедлив и почтен съд е освободил младия бандит, връчвайки му медал за храброст. И той е разбрал правилно поощрението.
Знам, че за подобни присъди прокурори, следователи и съдии се оправдават с размера на цената на присвоеното. Закон, какво да го правиш? Без да съм правист, разбирам, че това оправдание се основава на размера на ограбените пари. Това ще рече, че нито наказателният кодекс, нито съвестта на съдиите отчитат левовата равностойност на извършеното насилие върху ограбеното лице.

Това насилие има следните компоненти: 1. Психическото изживяване на насилието; 2. Страданията от физическото издевателство; 3. Болезненото съзнание, че ти отнемат жизнено необходими средства; 4. Житейските проблеми на ограбения, които следват отнетите финансови средства; 5. Последствията от насилието – посттравматичен шок и последващи кошмари и страхови неврози; 6. Последствията от физическите травми – болки и загуба на двигателни функции от нанесените рани; 7. Тревогите и разходите на близките на ограбения, след съобщението за постигналото го нещастие.
Убеден съм, че нито един компетентен не си е направил труда да утежни размера на престъплението с оценка на горните компоненти от насилието. Нещо повече, тия 240 депутати в парламента, въпреки многогодишните прояви на описаното насилие, не са потърсили начин да обезвредят насилниците и да спасят българите от техния произвол.

Светослав Диамандиев – исторически криминалист