Покрай взривовете в Брюксел отново на бял сват излезе изкуствената дилема свобода или сигурност.
Сигурността е удобство, свободата е ценност.
Няма нищо по-сигурно от смъртта и нищо по-несигурно от живота.
Най-сигурното място за живеене е в единичният изолатор (карцер) на затвора с най-големи стени.
Навремето робите са били сигурни, защото са получавали достатъчно храна макар и с лошо качество, покрив и физическа закрила от господарите си срещу тотален отказ от правото на избор. Не им се е налагало дори да мислят, те просто трябвало да работят като машини. За господарят им те са били дълготраен, материален актив. Мислите ли, че са били щастливи? Ако съдим от историята не.
Така, че нека има сигурност, но по никакъв начин не за сметка на свободата, правото на личен избор и личната неприкосновенност.
