Обвитата с легенди Камилска пещера крие съкровищата на хайдутите

Препечатано от borbabg.com:

Книга на краевед със сведения за несметни богатства отприщва инвазията на иманярите в Балкана.

Те ШЕТАТ ИЗ БАЛКАНА В НАДПРЕВАРА ЗА ЛЕГЕНДАРНОТО ЗЛАТО НА ЦЕПЕРАНСКИТЕ ХАЙДУТИ, А КАТО МАГНИТ ЗА ТЯХ СА КАМИЛСКАТА ПЕЩЕРА НАД ВОНЕЩА ВОДА, както и районът около Райковци.

[ad id=“225664″]

Обвитата с легенди Камилска пещера се намира над каменния мост в началото на Вонеща вода. Отворът й е бил затрупан през 1949 г. при строителството на Хаинбоаз и днес край нея е пълно с дупки, през които търсачи са опитвали да проникват, дава повече яснота Христо Долчинков, който е бивш кмет на курортното село.

Пещерата носи името си от камилските кервани, които някога са пресичали района. Керванджиите са бивакували тук и са намирали подслон при лошо време. Много хайдути са ползвали пещерата като скривалище и местните смятат, че вътре те са трупали плячката си.

На няколко пъти иманяри са правили безуспешни опити да проникнат във вътрешността на пещерата, но нито един не се е оказал успешен, твърди още Долчинков.

[ad id=“236999″]

НА МНОГО МЕСТА КРАЙ СЪСЕДНОТО РАЙКОВЦИ И ОКОЛНИТЕ БЕЗЛЮДНИ МАХАЛИ СЪЩО ЗЕЯТ ДУПКИ, КОИТО СА ОСТАВИЛИ СЛЕД СЕБЕ СИ ИМАНЯРИТЕ. Някъде е действано даже със земекопна техника, разкри кметският наместник на Райковци Петьо Коев. На изкопи самият той се натъкнал край местността Беловръх, където някога загинал неговият баща. „Качих се до там. Татко е бил затрупан от лавина и на скалата, където е открито тялото, е поставена паметна плоча. Даже и край нея са копали. Имаше Т-образни ями. Чувал съм, че като намериш имане, задължително трябва да оставиш жълтица, но не се сетих да проверя. Многократно съм засичал групи иманяри. Действат по класическа схема – двама копаят, други двама отцепват района. След това се сменят. И в източната част на Райковци е копано много. Тук има много легенди за съкровища”, твърди Коев.

Едни от най-потресаващите истории за местата, където са заровени съкровищата, са свързани с прочутите цеперански хайдути.

Според кмета иманярската инвазия в района тръгва, след като краеведът Митьо Митев издава едноименната си малотиражна книга. Макар и с основно образование, райковчанинът събрал в книжлето спомените на всички столетници в Балкана за славните хайдушки времена. Някои от дядовците и бабите му разказали доста истории за места, където било укрито имане. За кратко творбата се превръща в бестселър и е почти невъзможно да я откриеш. „Явно тя е като настолно четиво за иманярите”, предполага кметският наместник на Райковци.

[ad id=“237001″]

От безлюдната махаличка Цепераните, която се намира само на няколко километра от Райковци, са родом легендарните воеводи Бойчо и Богдан. За Бойчо, който е хайдутувал в началото на 19-и век и е бил учител на Филип Тотю, има запазени няколко народни песни. Четата му е всявала страх у всеки, който дръзнел да премине Балкана, и често опустошавала богати турски кервани. Намереното хайдутите прибирали на скришни места из Балкана, защото не могли да отнесат всичко със себе си. Много от закопаните накити и пари после не са потърсвани, тъй като много от четниците са избити или прокудени по далечни земи.

Несметно богатство изпокрил край прохода и Богдан войвода. Мъжът по принуда хванал гората, след като заклал турчин и свитата му, които идвали да отвлекат местна мома. Бойчо даже съставил нещо като наръчник и законник на хайдутина, който достига до нас със записките на Филип Тотю. В него се казва, че четата не може да близва алкохол, докато броди из гората, и не трябва да има вземане-даване с жени. Всичко намерено или заграбено пък се деляло поравно под смъртна заплаха.

[ad id=“238430″]

„Почти няма човек, който дойде тук, да не ме пита за съкровищата на Цеперанските хайдути. Сега контролът е по-слаб. Има много затворени къщи, в които не живее никой. Край Райковци има многобройни махали, като Цепераните, Русковци, Семковци и т.н. Преди години тук е имало близо 2500 жители, а сега хората се броят на пръсти”, твърди кметът Коев. Самият той допуска, че злато е намирано, тъй като интересът към района не секва. Иманярите са проучили целия фолклор и са разговаряли почти с всички възрастни хора, които живеят в Балкана, за да си набелязват местата, на които да копаят.

Местните твърдят, че неведнъж из гората са виждали огньове и тайнствени пламъци, което се смята за един от белезите за наличие на съкровище.

[ad id=“236993″]

Най-много златотърсачи привлича районът над известния Осенарски разклон край Райковци и Светещата могила край Дойновци, където се появявали нощем пламъци. Иманярите кръстосвали и двете популярни местности в Балкана – Голямата и Малката калимявка, които носят тези названия, тъй като приличат на попски капи, твърдят на чашка местните жители. Според тях търсачите идвали насам, привлечени и от факта, че тук в древността е минавал римски път, а пък в района на Царищата са се намирали летните вили на Асен и Петър. Именно намерено имане е послужило за строителството на църква в намиращото се наблизо Войнежа, припомнят запознати.

Автор: Стилян НАЙДЕНОВ