(OF) Португалците имат интерес към България като туристическа дестинация, смята Ана Мария Рибейро да Силва, посланик на Португалия

София, 30 юни /БТА/
Като цяло нашето председателство имаше положителен резултат, постигнахме повечето от целите си и успяхме да възстановим темпото на работа на Съвета, коментира в интервю за БТА Н.Пр. Ана Мария Рибейро да Силва, посланик на Португалия, по повод края на Португалското председателство на Съвета на ЕС.
Тя отбеляза многото постижения на председателството, сред които стартирането на Конференцията за бъдещето на Европа, цифровият COVID сертификат на ЕС, Механизмът за възстановяване и устойчивост, първите одобрени планове за възстановяване и устойчивост, Социалната среща на върха в Порто. По отношение на разширяването посланик да Силва отбеляза политическите междуправителствени конференции със Сърбия и Черна гора на 22 юни, в съответствие с новата методология и посочи, че това вече е напредък.
И все пак, ние сме наясно с чувствителността на този въпрос за някои държави членки и трябва да ги вземем предвид. И въпреки някои „препятствия“ в процеса, ние трябва да продължим да работим по тези въпроси, заяви тя.
Ана Мария Рибейро да Силва даде висока оценка на двустранните отношения между България и Португалия и посочи, че португалците имат интерес към България като туристическа дестинация. Тази пандемия удари силно всеки континент, държава и гражданин в света, трябва да се адаптираме към нова реалност, което вече правим, коментира тя.

Следва пълният текст на интервюто:

Въпрос: Вече сме в края на Председателството на Португалия на Съвета на ЕС, което мина под мотото „Време е за действие: справедливо, зелено и цифрово възстановяване“. Кои са най-значимите резултати и постижения на португалското председателство?

Отговор: Като цяло нашето председателство имаше положителен резултат. Постигнахме повечето от целите си и успяхме да възстановим темпото на работа на Съвета. Срещите се провеждаха по план – макар и предимно във виртуален формат. През май и юни успяхме да се върнем към физически срещи със забележителната социална среща на върха в Порто.

Някои от най-значимите ни резултати са:

– Конференцията за бъдещето на Европа стартира на 9 май и сега се изпълнява напълно.

– Цифровият COVID сертификат на ЕС – успяхме да завършим целия процес за 62 дни и сертификатът ще влезе в сила на 1 юли. Съветът прие и препоръка за изменение относно временните ограничения за несъществени пътувания в ЕС (20/05) и препоръка за изменение относно координиран подход за ограничаването на свободното движение в отговор на пандемията от COVID-19 (14/06 ).

– Европейският здравен съюз – на 15 юни постигнахме общ подход по предложението за засилване на ролята на Европейската агенция по лекарствата в готовността за кризисни ситуации и в управлението на лекарствени продукти и медицински изделия. Приехме и заключения на Съвета относно необходимостта да се предотврати недостигът на критични лекарства и медицински изделия и да се осигури навременен достъп до иновативни лекарства.

– Преразглеждането на Механизма за гражданска защита на Съюза, системата на ЕС за управление на кризи беше укрепена, за да осигури по-добър отговор на бъдещите предизвикателства.

– Бяха приети няколко програми по многогодишната финансова рамка, включително кохезионни фондове, „Хоризонт Европа“, програмата „InvestEU“, програмата „Цифрова Европа“, „EU4Health“, „Еразъм +“ и програмата „Творческа Европа“.

– Стартирахме и програмата „Творческа Европа“ (17-18 /06), както и новата програма „Еразъм +“ и Европейския корпус за солидарност (18/06).

– Влизането в сила на Механизма за възстановяване и устойчивост (включително 672,5 милиарда евро безвъзмездни средства и заеми) беше важен етап.

– Решението за собствените ресурси – до 31 май всички държави-членки приключиха своите национални процедури за ратификация. Това дава възможност на Комисията да взема заем до 750 милиарда евро от името на ЕС и да започне да предоставя средства по Механизма за възстановяване и устойчивост/ RRF/.

– Планове за възстановяване и устойчивост – одобрението от Комисията на първите 12 национални плана започна на 16 юни и продължи през следващите дни. Първите решения на Съвета ще се вземат през юли. Нашето председателство даде пример: ние бяхме първата държава-членка, която представи националния план за възстановяване и устойчивост и първият план, одобрен от Комисията (16/06).

– Социалната среща на върха в Порто, 7-8 май – това беше централно събитие на нашето председателство и идеята беше да се премине от прокламирането на Европейския стълб на социалните права до конкретното му изпълнение чрез представения План за действие от Комисията през март.

– Ангажиментът от Порто (7/05) и Декларацията от Порто (08/05) са най-важните резултати от Социалната среща на върха и допринасят за поставяне на централно място на европейското социално измерение. Чрез тях европейските институции, държавите-членки и социалните партньори се ангажират с 3 цели до 2030 г. – за заетост, обучение и намаляване на бедността. Най-малко 78 на сто от хората на възраст от 20 до 64 години трябва да са трудово заети, най-малко 60 процента от всички възрастни трябва да участват в обучение всяка година, броят на хората в риск от бедност или социално изключване трябва да бъде намален с поне 15 милиона.

Приоритетът на председателството беше да се увери, че никой не е изоставен. Постигнати са и следните резултати:

– Препоръка относно Европейска гаранция за детето, приета на 14 юни. Тя има за цел да предотврати и да се бори със социалното изключване на децата, като гарантира достъп на деца в нужда до определени ключови услуги. По този начин помага да се отстояват правата на детето чрез борба с детската бедност и насърчаване на равни възможности. Държавите членки следва да представят на Комисията в рамките на девет месеца план за действие за изпълнение на тази препоръка.

– По отношение на равенството между половете приехме заключения относно въздействието на COVID 19 и започнахме преговорите по предложението за директива за обвързващи мерки за прозрачност на заплащането. Проведохме конференция за 10-ата годишнина от Истанбулската конвенция (относно борбата с насилие над жени).

– Успяхме да постигнем важно политическо споразумение по измененията на регламента за създаване на Агенция на Европейския съюз за основните права.

– Първият европейски закон за климата – друг важен резултат, постигнат точно навреме за „Срещата на високо равнище за Земята“ /Earth Summit“/. Европейският закон за климата ще има значително въздействие както в рамките на Съюза, така и в световен мащаб и е от съществено значение за глобалното лидерство на Европа по отношение на действията за климата. Приехме и заключения по стратегията на ЕС за адаптиране към измененията на климата.

– На Съвета за енергетика на 11 юни беше постигнат общ подход за преразглеждане на регламента за трансевропейските енергийни мрежи. Целта е да се модернизира, декарбонизира и свърже трансграничната енергийна инфраструктура на ЕС, за да се помогне на ЕС да постигне целта си за неутралност на климата до 2050 г.

– Зелената програма също се основава на устойчивостта. Председателството прие заключения относно устойчивата синя икономика и за „Туризмът в Европа за следващото десетилетие: устойчив, стабилен, цифров, глобален и социален“.

– По отношение на Цифровия дневен ред, направихме равносметка на преговорите по три от най-важните инициативи: Законодателен акт за цифровите услуги и Законодателен акт за цифровите пазари. Те ще създадат по-безопасно цифрово пространство, в което основните права на потребителите са защитени, и равни условия за насърчаване иновациите, растежа и конкурентоспособността както на европейския единен пазар, така и в световен мащаб. И Акта за управление на данните, който ще създаде рамка, позволяваща на Европа да се превърне във водеща икономика на данни.

– Борбата срещу сексуалното насилие над деца онлайн също беше приоритет, тъй като успяхме да одобрим механизми за премахване на вредно съдържание, които могат да бъдат задействани от доставчиците на съдържание в Регламента за електронна поверителност.

– Заключенията на Съвета относно стратегията на ЕС за киберсигурност, очертаващи рамката за действие на ЕС за защита на гражданите и бизнеса от кибер заплахи, бяха приети през март и подчертават колко важна е киберсигурността за изграждането на устойчива, зелена и цифрова Европа.

– На 19 март организирахме с ЕК „цифров ден“, където бяха приети декларации на министрите за европейските портали за данни като ключов елемент от цифровото десетилетие на ЕС; за стандарта на ЕС за новосъздадените предприятия и за зелена и цифрова трансформация на ЕС, както и относно създаването на структура за подпомагане на предприемачеството, която ще бъде със седалище в Португалия.

– На цифровата асамблея на 1-2 юни беше представена Лисабонската декларация за цифровите права. По същия повод беше открит оптичният подводен кабел EllaLink (свързващ Европа с Латинска Америка/.

– По отношение на научните изследвания, иновациите и Космоса стартирахме „Хоризонт Европа“, ключова програма на ЕС за финансиране за научни изследвания и иновации с бюджет от 95,5 милиарда евро, и одобрихме заключения за задълбочаване на европейското научноизследователско пространство и гарантиране на привлекателни и устойчиви кариери и условия на труд на изследователите.

– Одобрихме и заключенията на Съвета за „Ново космическо пространство за хората“, които подчертават значението на „новото космическо пространство“ за иновативен, устойчив и конкурентоспособен космически сектор на ЕС и неговото въздействие върху европейската икономика.

– След 5 години преговори имаме напредък по правилата за данъчна прозрачност за мултинационални компании.

– Върховенството на закона беше на първо място през второто тримесечие на нашето председателство: през април организирахме втория кръг от диалога между страните по тази тема, както е предвидено в програмата на Триото; през май организирахме конференция на високо ниво в Коимбра; изслушванията за Полша и Унгария съгласно процедурите по член 7 се проведоха в Съвета по общи въпроси на 22 юни.

– По отношение на миграцията, приоритизирахме външното измерение на миграционната политика. Срещата на министрите на външните и вътрешните работи беше основен момент. Изрази се силен политически ангажимент за продължаване на установяването на широки, всеобхватни и взаимноизгодни партньорства със страни на произход и транзит.

– Развихме много обширна техническа работа по основните инструменти, особено върху концепцията за гъвкава солидарност, проверка и процедури за убежище.

– Предложихме започването на всеобхватен диалог с африканските държави по въпросите на правосъдието и вътрешните работи.

– Постигнахме споразумение с ЕП за нови правила за влизане и пребиваване на висококвалифицирани работници извън ЕС съгласно ревизираната директива за „синята карта“ (това ще бъде първият законодателен акт за законната миграция, одобрен през последните 5 години).

– Успяхме да постигнем споразумение в Съвета за мандат, който ще позволи на председателството да преговаря с ЕП по всички аспекти на регламента на ЕС за агенцията в областта на убежището. Това би трябвало да позволи по-бърз напредък по Новия пакт за миграцията и убежището, извън „пакетния подход“ и по един от най-спешните регламенти.

– Среща на лидерите на ЕС с министър-председателя на Индия на 8 май – това също беше забележителен момент, особено защото успяхме да възобновим силна икономическа програма между ЕС и Индия. Страните се договориха също да засилят сътрудничеството в няколко стратегически области (цифрова, здравна, енергийна и свързаност). Сега трябва да се концентрираме върху изпълнението.

– Преговорите по споразумението „Пост-Котону“ бяха приключени и текстът беше парафиран от главните преговарящи на 15 април. Заедно с Инструмента за съседство, развитие и международно сътрудничество – Глобална Европа (около 79,5 милиарда евро), това ще осигури рамка за по- амбициозно партньорство между ЕС и Африка.

– Във връзка с отношенията между ЕС и Африка, на 23 април, заедно с ЕИБ, организирахме зелен инвестиционен форум ЕС- Африка на високо равнище, който беше предшестван от 26 виртуални зелени разговора. Отношенията с Африка също бяха включени в дневния ред на срещата „Гимних“ и на неформалната среща на министрите на отбраната (27 и 28 май).

– В координация с върховния представител мобилизирахме подкрепа по отношение на тренировъчна мисия на ЕС за Мозамбик. Приехме и заключения за стартиране на пилотен проект за координирано морско присъствие (CMP), където Гвинейският залив се определя като „морска зона от интерес“.

– Други резултати са започване на преговори по инвестиционно споразумение с Ангола и изменението на споразумението за улесняване на издаване на визите за краткосрочен престой на гражданите на Кабо Верде (февруари).

– След 9 години сложен дебат, се споразумяхме за мандат за преговори с Европейския парламент относно регламента относно международния инструмент за обществени поръчки (IPI). Това ще бъде инструмент за насърчаване на равни условия на ЕС на пазарите на обществени поръчки на трети страни.

– Влизането в сила на 1 май на Споразумението за търговия и сътрудничество с Обединеното кралство също беше знаков момент. Сега трябва да можем да обърнем страницата на Брекзит и да развием близко партньорство с Обединеното кралство въз основа на тази нова рамка.

– Одобрихме споразумението между ЕС и Обединеното кралство относно възможностите за риболов за 2021 г. и за дълбоководните запаси за 2021 и 2022 г. Постигнахме и предварително споразумение по проекта за регламент относно резерва за приспособяване във връзка с Брекзит, създавайки фонд от 5 милиарда евро за преодоляване на последствията от оттеглянето на Обединеното кралство. Споразумението означава, че финансирането от резерва за приспособяване във връзка с излизането на Обединеното кралство от ЕС може да започне да се отпуска преди края на годината. Резервът е предназначен да подпомага всички държави членки, с акцент върху най-засегнатите региони и сектори.

– Трансатлантическите отношения също бяха основен приоритет. На 14 юни, по време на 18-ата среща на върха между ЕС и Канада, лидерите обсъдиха как да работят заедно за слагане на край на пандемията от COVID-19 и за постигане на устойчиво, ориентирано към хората и приобщаващо възстановяване и поставиха началото на нов диалог между Канада и ЕС за здравеопазване, Форум за океанско партньорство и стратегическо партньорство между ЕС и Канада по отношение на суровините

– На следващия ден в Брюксел се проведе срещата на върха ЕС-САЩ. Последната такава среща беше през 2014 г., така че това беше възможност да се определи обща програма за подновено трансатлантическо партньорство по отношение на глобалните предизвикателства, а именно за борба с пандемията на COVID-19 и за постигане на устойчиво глобално възстановяване; да се увеличи сътрудничеството по отношение на климатичните промени, околната среда и загубата на биологично разнообразие; за съвместна подкрепа на демокрацията, мира и сигурността по целия свят. По отношение на търговията беше постигнато споразумение относно дългогодишен търговски спор, свързан с Airbus / Boing. Беше създаден и Съвет по търговия и технологии ЕС-САЩ изпълняващ една от най-важните цели на ЕС.

– По отношение на разширяването, политическите междуправителствени конференции със Сърбия и Черна гора се състояха на 22 юни, в съответствие с новата методология.

Въпрос: Триото „Германия – Португалия – Словения“ председателства Съвета на ЕС в много труден период. Кое е най-голямото предизвикателство, което срещнахте вие през последните шест месеца?

Отговор: Определено борбата срещу пандемията и необходимостта от координиране на общите усилия за доставяне на достатъчно количество ваксини на държавите-членки на ЕС, но и на нашите приятели и съседи в няколко региона и страни по света. Това бяха общи усилия, с които се гордеем, и сме сигурни, че ще бъдат продължени и през следващите председателства.

Въпрос: Какво е посланието на Португалия към Словения, която поема председателството от 1 юли?

Отговор: Както знаете, страните от ЕС споделят еднакви основни ценности, които са в основата на Евросъюза. В тази връзка има приемственост в работата, която всички споделяме и разбираме. И нашите действия са с цел да бъдат в полза на гражданите ни. Така че … няма конкретни послания … Както казах преди, това е съвместна работа, общ път, по който сме ангажирани ние, всички държави-членки, за да бъдем от полза на нашите граждани и да укрепим връзките си с всички съюзници и приятели.

Въпрос: Българското председателство на Съвета на ЕС постави като приоритетна темата за евроинтеграцията на Западните Балкани и тя беше продължена и от следващите председателства. Португалското председателство също положи големи усилия за постигане на напредък в тази област. Кои от тези усилия бяха най-ползотворни според Вас?

Отговор: По отношение на разширяването, политическите междуправителствени конференции със Сърбия и Черна гора се състояха на 22 юни, в съответствие с новата методология. Това вече е напредък. И все пак, ние сме наясно с чувствителността на някои държави-членки по този въпрос и ние, и всички държави-членки трябва да ги вземем предвид. И въпреки някои „препятствия“ в процеса, ние трябва да продължим да работим по тези въпроси. На масата има предложения, направени от португалското председателство, които са валидни и представляват основата за повече дебати и развитие по тази тема. Тук искам на лична основа да изпратя послание на всички (като много досаден оптимист) – никога не е късно да постигнем споразумение за това, което ни е разделило, нека продължим да говорим, да преговаряме, да обсъждаме, за да преодолеем различията си . Само така можем да гледаме напред и да мислим за по-светло бъдеще в името на нашите граждани.

Въпрос: Португалският поет Луиш де Камойнш пише, че времената се менят, както и нашите желания, че светът е създаден от промяна и непрекъснато придобива нови свойства. Какво ще се промени за нас в Европа след изминалата безпрецедентна година и какъв ще бъде нашият свят, създаден от тази промяна?

Отговор: Не мога да бъда по-съгласна с Камойнш. Той беше визионер. Европа вече се променя. Напредвайки, предвиждайки идните времена. Ние нямаме кристална топка … Но всички сме ангажирани да следваме нашите цели и ценности – от човешките права до основните права. И отново, като досаден оптимист … ще го направим и ще го постигнем.

Въпрос: Извънредната ситуация с COVID-19 създаде големи проблеми с пътуванията и макар мерките вече да се разхлабват, все още не сме се върнали към нормалния живот отпреди пандемията. А все пак е лято, имат ли интерес португалците към България като туристическа дестинация, въпреки коронавируса?

Отговор: Определено да. Тази пандемия (както впрочем и предишнитe, които хората са склонни да забравят), удари силно всеки континент, държава и гражданин по света. Последствията са тежки във всеки аспект от всекидневието ни – огромно влияние върху икономиката и особено върху социалното измерение (още веднъж значението на социалната среща на върха в Порто), здравето. Трябва да се адаптираме към нова реалност, което вече правим. Що се отнася до португалците, не забравяйте нашите генетични корени на изследователи… Любопитството ни да се срещаме, да откриваме и да се връщаме в приятелски страни като вашата, никога няма да намалее.

Въпрос: Каква е вашата оценка за развитието на икономическите отношения между нашите страни, има ли конкретни области, в които да се задълбочават?

Отговор: Нашите връзки – двустранни, политически, икономически и културни, са отлични. Това е оценката както от португалските, така и от българските власти. Има ли място за подобрение? Разбира се, има и от двете страни – има много области с възможности за проучване. Сигурна съм, че нашите две държави ще работят заедно, за да ги укрепят. Вече го правим.

Въпрос: България и Португалия традиционно имат добри културни връзки, макар че пандемията се отрази на всички сфери от живота ни. Въпреки това съвсем скоро проектът „Да свириш Португалия“ беше представен в София, има ли други подобни инициативи, които планирате заедно с института Камойнш например?

Отговор: Представянето на португалската култура е един от основните приоритети на нашите институции. И ние популяризираме нашия език (между другото португалският е четвъртият най-говорим език в света), културата и познанието, в духа на Камойнш. Последното събитие „Tocando Portugal“ от ансамбъл Румош наистина беше представено в София – в чест на националния ни ден, но и във Варна. Преди това имахме седмица на португалското кино, в София, и много дейности, които ще следват през годината … както и през 2022 г. Всичко това е част от целогодишните програми, разработени от португалското министерство на външните работи – Институтът Камойнш е интегрирана част от Министерството на външните работи, отговарящо за международното популяризиране на португалската култура.

Източник: София

Източник: http://www.bta.bg/