(OF) Посланик Анжей Франгеш: Интеграцията на Западните Балкани е в интерес на ЕС

София, 1 юли /Лора Метанова, БТА/
Една от основните ни цели ще бъде да работим заедно с всички държави-членки за по-устойчива Европа, която ще бъде по-добре подготвена за бъдещите предизвикателства, каза Н.Пр.Анжей Франгеш, посланик на Словения у нас, в интервю за БТА по повод началото на Словенското председателство на Съвета на ЕС.
Според него, най-големият урок от пандемията е, че солидарността, сътрудничеството и координацията са били от решаващо значение. ЕС се промени и постигна много от началото на пандемията, смята той.
Посланик Франгеш посочи още, че Словения винаги е подкрепяла евроинтеграцията на Западните Балкани и ще се стреми да допринася за продължаване на процеса на разширяване на ЕС. В тази връзка ще подкрепим и продължаването на политическия диалог между и със страните от региона, отбеляза той.
Туризмът беше една от най-засегнатите от пандемията сфери, надяваме се, че въвеждането на цифровия сертификат на ЕС ще улесни пътуванията, коментира оше Анжей Франгеш. Имах много възможности да опозная България не само като посланик, но и заедно със семейството си като турист. Това е страхотна държава с невероятна история, красива природа и любезни и гостоприемни хора, която искрено мога да препоръчам на всички да посетят, отбеляза посланикът на Словения.

Следва пълният текст на интервюто:

Въпрос: Ваше превъзходителство, какви са най-големите амбиции на предстоящото председателство на Словения на Съвета на ЕС, какви трябва да бъдат според вас резултатите през следващите шест месеца, за да определите председателството като успешно?

Отговор: Пандемията от COVID-19 засегна както Европа, така и целия свят и промени всекидневието ни, икономиката, социалните взаимодействия. Тя повлия и на подготовката ни за председателство. Програмата се основата на свършената работа и духа на сътрудничеството на Триото – Словения, Германия и Португалия.
Трябва да имаме предвид, че повечето европейски досиета се обработват от няколко председателства, затова координацията, сътрудничеството и опитът да се постигне подкрепа, необходима за придвижването на най-важните досиета, ще бъдат от решаващо значение и за успеха на словенското председателство.
Четири съществени области очертават приоритетите на словенското председателство: устойчивост, възстановяване и стратегическа автономия на ЕС; Конференция за бъдещето на Европа; Съюз на европейския начин на живот, върховенство на закона и равни критерии за всички; Надежден и сигурен Европейски съюз, способен да гарантира сигурност и стабилност в съседните страни.
Както можете да видите, една от основните ни цели ще бъде да работим заедно с всички държави-членки за по-устойчива Европа, която ще бъде по-добре подготвена за бъдещите предизвикателства. Надяваме се да допринесем за по-ефективен отговор на различни кризи, особено тези, които надхвърлят капацитета на отделните държави-членки или имат значителни трансгранични ефекти. Нашият фокус ще бъде по-добрата готовност, особено по отношение на пандемии и кибер устойчивост. Разбира се, задачата за осигуряване на устойчива Европа ще бъде тясно свързана с успешното възстановяване на Съюза, основано на цифров, зелен и справедлив преход.
Живеем в непредсказуеми времена, във всеки момент може да се сблъскаме с предизвикателства, които не можем да предвидим в момента. Ето защо ключов елемент за подобряване на устойчивостта на ЕС е и постигането на неговата отворена стратегическа автономия, като същевременно се спазват правилата за свободна търговия. Трябва да подобрим силните страни на ЕС, както и да намалим зависимостите си. Трябва да можем да запазим целостта на вътрешния пазар по време на криза.

Въпрос: Словенското председателство поставя като приоритети укрепването на устойчивостта на Европейския съюз, както и зеления и дигиталния преход. Кои са основните насоки, в които ще работите за постигането им?

Отговор: Икономическото възстановяване на Европа се основава на зеления преход и цифровата трансформация. Очакваме, че по време на нашето председателство прилагането на NextGenerationEU и Механизма на възстановяване и устойчивост ще бъде в разгара си. Държавите-членки са подготвили своите планове, като минимум 37 процента са отпуснати за зеления преход и 20 на сто за дигиталната трансформация. Ще работим за бързо приемане на националните планове в Съвета, за да се даде възможност за започване на изпълнението на проектите.
В наш общ интерес е процесът да протича гладко и решенията за прилагане да се приемат в определения срок. Словенското председателство ще работи в тясно сътрудничество с Комисията и с другите държави-членки, за да гарантира, че процесът е надежден и прозрачен и че всички процедури се провеждат в съответствие с Регламента за Механизма за възстановяване и устойчивост.
В „зелената“ област акцентът ще бъде върху законодателния пакет за климата и енергетиката „Адаптиране към цел 55“. Основната цел е да се премине от амбициозната задача за намаляване с 55 на сто на емисиите до 2030 г. до закон на ЕС. Не трябва да забравяме и международния дневен ред, особено конференцията по изменението на климата COP26 в Глазгоу.
За „дигиталността“ ще се съсредоточим върху регламента относно цифровите услуги и пазари. Този пакет ще бъде приоритет и ще се опитаме да сближим позициите, за да подготвим позицията на Съвета до края на годината.

Въпрос: По време на своето председателство България постави като приоритетен въпроса за евроинтеграцията на Западните Балкани, който беше включен и в програмите и на следващите председателства. Как виждате развитието на тази тема в периода, когато Словения председателства Съвета на ЕС?

Отговор: Словения винаги е подкрепяла интеграцията на Западните Балкани в ЕС. Ние виждаме процеса на разширяване като една от най-успешните политики на ЕС, с решаващо значение за реформите и развитието на региона. Според нас би било стратегически погрешно да изоставим региона. Интеграцията на Западните Балкани е в интерес на ЕС. В крайна сметка говорим за наши непосредствени съседи, заобиколени от държави-членки на Европейския съюз.
Поради тези причини Словения ще се стреми да подкрепя и да допринася за надеждно продължаване на процеса на разширяване на ЕС. В тази връзка ще подкрепим и продължаването на политическия диалог между и със страните от региона.
Нашият план е и да се съсредоточим върху социално-икономическото възстановяване на Западните Балкани. Говоря за икономическо сближаване, интеграция в политиките на ЕС в области като транспорт, енергийна свързаност, научни изследвания и иновации, декарбонизация, цифровизация и кибер-устойчивост, с акцент особено върху позитивната перспектива за младите хора в региона. Словения ще бъде домакин и на неформална среща на върха ЕС – Западни Балкани през октомври.
Вярвам, че България има сходни възгледи и интереси по отношение на региона, затова съм уверен, че ще можем да работим в тясно сътрудничество, за да придвижим тази програма напред през следващите месеци.

Въпрос: Какви са очакванията Ви за Конференцията за бъдещето на Европа, която ще се провежда
и през Словенското председателство, какви са основните отговори, които тя може да даде за бъдещето на Европа?

Отговор: Радваме се, че Конференцията за бъдещето на Европа вече започна. По време на нашето председателство Словения ще има допълнителна отговорна задача да представлява държавите-членки в органите на конференцията. Осъзнаваме и важността на популяризирането на конференцията и активното обсъждане на бъдещето на Европа.
Словения вижда подхода на конференцията „отдолу нагоре“ като възможност за европейските граждани да идентифицират всекидневните си проблеми, които могат да бъдат решени на ниво ЕС.
Конференцията трябва да бъде посветена на европейските граждани, които имат възможност честно да изразят своите виждания за Европа, в която желаят да живеят както в близко бъдеще, така и след десет години.

Въпрос: Какви са най-важните уроци, които Европа научи от пандемията от коронавирус?

Отговор: Пандемията засегна всички ни. Няма нито една държава в Европа, която да е пощадена. Няма ефективни отговори само на национално ниво. Дори ако една държава направи всичко правилно, това не би означавало много, ако другите не го направят.
Най-големият урок е, че при справянето с пандемията от коронавирус солидарността, сътрудничеството и координацията бяха от решаващо значение. ЕС се промени и постигна много от началото на пандемията. Не бива да забравяме, че успяхме да постигнем съгласие по Механизма за възстановяване и устойчивост и Next Generation EU, и сега е време да ги приложим. Общото закупуване на ваксини също беше изключително важно, както и прилагането на цифровия сертификат на ЕС, който ще ни позволи да пътуваме по-свободно.
Гражданите понякога са критични към ефективността на Европейския съюз и да, това е нещо, върху което трябва да се концентрираме, но нека не забравяме, че, въпреки определени проблеми, показахме, че можем да се обединим, когато е необходимо. Можем да надграждаме върху тази основа.

Въпрос: България ще бъде домакин на Срещата на върха на инициативата „Три морета“ на 8 и 9 юли, в която участва и Словения. Каква ще бъде ролята на тази инициатива за Европа?

Отговор: Инициативата „Три морета“ е гъвкава политическа платформа на президентско равнище. Включва 12 държави между Адриатическо, Балтийско и Черно море. Словения беше домакин на срещата на върха през 2019 г., а тази година България е домакин.
Инициативата става все по-успешна и значима, не само защото предлага повод за срещи на най-високо ниво, но и защото се разраства и задълбочава по отношение на практическото сътрудничество. Паралелно със Срещата на върха се организират бизнес форуми, на които могат да се срещнат компании и институции. Това дава на „Три морета“ важно допълнително измерение.
Виждаме голям потенциал и в Инвестиционния фонд на Инициативата „Три морета“ който ще даде възможност на страните да работят по проекти, основани на взаимни интереси.

Въпрос: Туризмът е сред най-засегнатите сфери от пандемията. Очакват ли се това лято туристи от Словения у нас, популярна ли е България за почивка сред словенците?

Отговор: Наистина туризмът беше сред секторите на икономиката, които бяха най-засегнати от пандемията. Словения, както и други страни, въведе мерки за подпомагане на туризма. Изглежда, че една година няма да е достатъчна за пълно възстановяване.
Надяваме се, че въвеждането на цифровия сертификат на ЕС ще улесни пътуванията, защото без международни гости туризмът не може да се възстанови. Все пак има несигурност, свързана с пандемията от COVID-19, и пътниците трябва да имат предвид, че пандемията все още не е приключила.
Имах много възможности да опозная България не само като посланик, но и заедно със семейството си като турист. Това е страхотна държава с невероятна история, красива природа и любезни и гостоприемни хора, която искрено мога да препоръчам на всички да посетят. Радвам се, че преди пандемията много словенци с удоволствие идваха във вашата страна да се насладят на гостоприемството ви. Надявам се и в същото време съм уверен, че това лято ще можем отново да пътуваме по-свободно и безопасно.

Източник: София

Източник: http://www.bta.bg/