Още нещо за – „синята“ и „червената“ платформа

ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Септември” брой 44, 1990 г.
ОЩЕ НЕЩО ЗА – „СИНЯТА” И „ЧЕРВЕНАТА” ПЛАТФОРМА
Развитието на нашата промишленост и днешните й проблеми доказаха още веднъж откритието, което направи Айнщайн, че движението е относително понятие. Създадохме монопазарно ориентирана икономика (не спазихме напътствието на старите българи – имаш ли повече яйца, слагай ги в различни кошници), предимства за едни предприятия и незаинтересованост за други, създадохме немалко промишлени динозаври. Тост тоталитаризмът беше не само в политиката, но и в икономиката.
Промените в икономиката могат да станат само в резултат на политически промени. Политическите промени започнаха. Започват и икономически промени. Даването на свобода събужда в хората енергия и изобретателност, дава им нови възможности, които по-напред са били отказвани и те са стояли и чакали директива от горе.
Най-коварната болест на деловия свят това е самодоволството, че всичко знаеш и можеш и много често разбираш че си се лъгал. Успехът бързо идва и бързо си заминава. Никак не ми се ще да бъдем в позицията на излъгани и в тази връзка желая да кажа своето мнение.
Аз съм за постепенен тотален преход към пазарна икономика поради простата причина, че преустройството в икономиката за разлика от политическото преустройство изисква много повече време. А как може да бъде иначе, като създадената структура на производство, хората с тяхната специализация и опит, осигуреност с работа, психологическа нагласа, сложилите се технологични връзки, всичко това не може да се преустрои с един замах. На повечето е ясно, че пазарната икономика не е само пазар на стоки (както сега се получава с целия този фалш на битпазарите), а това е и пазар на работна сила, пазар на капитали, пазар на идеи, пазар на пари и т.н. Да вземем въпроса и от другата страна. На колко стокопроизводители е ясно какво е лоялна конкуренция, какво е антимонополизъм, да изпълниш в срок и качествено договорни отношения, без да се нанася ущърб на получателя. Да погледнем и от третата страна. Ние досега не знаем реалната сила на държавните предприятия. Те бяха пионки в силните ръце на централизма и бюрокрацията и зависеха от висшестояща организация, външнотърговска организация, от все по-ограничаващите ги нормативи. Материалния стимул почти го нямаше и т.н. Четвърто, в „синята” икономическа платформа не се казва почти нищо за връзките с СССР. А това е един от най-важните въпроси,ь защото се отнася до пазари, суровини, енергия, технологии. Що се отнася до технологиите, аз също съм привърженик на германските и японските технологии. Но щом ще бъде пазарна икономика, нека има и пазар на технологии. Да не стесняваме още сега избора на технологни решения, тъй като там най-вече се търсят оптимални решения на базата на много варианти. Най-конкурентоспособната алтернатива това е технология, съчетана с хората и най-вече с техния опит, умение и манталитет. Платихме доста скъп данък досега за закупуване на модерни технологии и машини и по едни или други причини не ги използваме както трябва и произвеждаме лошокачествена продукция. Не бива да забравяме и друго – бизнесът се прави на основата на добри познанства, взаимоотношения и доверие, каквито имаме със съветските партньори. Ако това сега изведнъж го разрушим и се насочим на запад, ще мине много време, докато започнем да печелим. А дотогава?!? Става така, че сега в СССР има истинско нашествие от западни бизнесмени, а ние, които имаме завоювани позиции да отстъпваме ли?!?
Много мастило се изписа за икономическите платформи. И „синята”, и „червената” са радикални. В „синята” няма понятието „шокова терапия” изглежда по тактически съображения. Може би много от привържениците на „синята” платформа не знаят, че приватизацията в Полша нещо не върви. Изобщо не е ли време да вървим по наш български път на развитие. Достатъчно индиго изхабихме да копираме унгарския, ГДР, японския и др. подходи при управлението на определени процеси в икономиката. Един беше пътят на възраждане на германската икономика след Втората световна война, друг на Япония, и т.н. „Командваните” икономики останаха недоразвити – факт.
Определено ми харесва единството на всички видове собствености – държавна, частна, кооперативна, акционерна (и тук пазар и конкуренция). Не мога да приема арендата, тъй като тя не развива собствеността.
Не съм съгласен категорично с твърдението, че ако социалистите останели на власт (а ние не сме за монопол на властта, желаем коалиционно правителство), западът няма да инвестира средства за развитие на нашата икономика. Според мен това е чиста демагогия. Западната демокрация, която има такъв дълъг път на развитие и по този дълъг път е видяла какво ли не да пропусне да разшири своето влияние и печалби в страна, в която обстановката е спокойна, дай боже, и народът поддържа своето правителство, дошло в резултат на свободни избори, това изобщо е немислимо.
Накрая искам да завърша с думите на един израелски бизнесмен. Когато го попитаха какъв е неговият девиз в стопанския живот, той отговори: „Бързай бавно”!
Точно такава е според мен икономическата платформа на БСП.
Инж. Петър ЦАКЛЕВ