OT 17:59:31 12-07-2021
ZM1758OT.033
Прессъобщение – ЕСВП
Премерен отговор: Как да разработим европейски инструмент за противодействие на икономическия натиск
Европейската комисия е в процес на планиране на инструмент за противодействие на принудителните практики, който ще бъде предложен през есента.
В нов доклад „Премерен отговор: Как да разработим европейски инструмент за противодействие на икономическия натиск“, експертите на ЕСВП – Йонатан Хакенбройх и Павел Зерка предлагат няколко идеи как ЕС да подходи към това предизвикателство. Докладът се базира на дейността на Работната група на ЕСВП за увеличаване силата на Европа срещу икономическия натиск. Работната група събира представители на високо ниво от частния сектор и правителствата на шест държави-членки на ЕС.
Днес, повече от всякога, Европа е изложена на безпрецедентен риск от широкообхватни икономически принудителни мерки от страна на Китай и други големи държави извън ЕС.
Най-големите заплахи са:
“ Китай е склонен да прибягва до икономически натиск, за да променя политики на ЕС. След като ЕС наложи санкции срещу четири китайски длъжностни лица за нарушение на човешките права (санкциите бяха координирани със САЩ) Пекин избра асиметричния отговор, чиято цел бяха европейски посланици, членове на парламенти и мозъчни тръстове, както и срещу европейски компании като H&M и Adidas. Последните изчезнаха от потребителските и електронните търговски приложения в контекста на т.нар. „бойкоти срещу популярните“ – все по-популярна тактика в китайската санкционна политика. Тези действия бяха съпроводени от предупреждение към Европа за политиките й по линия на човешките права и трансатлантическите й отношения.
– Глобализацията се променя. Много държави активно и съзнателно съчетават държавни действия, геополитика и икономика, използвайки икономически инструменти за геополитическо влияние и геополитика за икономически ползи.
– Натискът и мерките с извънтериториално приложение върху частния сектор се увеличават. За постигане на конкретни цели, все по-често се упражнява натиск върху компании, а не върху правителства, особено в Китай. Това често поставя компаниите между чука и наковалнята и де факто променя европейската външна и търговска политика без да са налице конкретни принудителни мерки срещу правителства на държави-членки на ЕС.
– Неформалният натиск върху чужди компании е голямо предизвикателство. В авторитарните страни то често е трудно за разкриване, но води след себе си редица последици. Ако ЕС не реагира, прилагането на икономическа принуда ще става все по-предпочитана практика сред конкуриращи се с ЕС държави.
Докладът на ЕСВП съдържа предложения за ответни мерки, които могат да бъдат включени в новия инструмент на ЕС:
– Мита и търговски ограничения: ЕС би могъл да налага ответни наказателни търговски ограничения по примера на инструментите за търговска защита, като например налагане на данъци за трансгранично предоставяне на услуги или блокиране на търговията с услуги.
– Инвестиционни ограничения: С тази мярка ЕС може да затегне инвестиционните разпоредби или дори да ограничи преразпределението на печалбата до страната на произход на компанията – една силна и правдоподобна мярка.
– Контрол върху износа и секторните продажби на активи: Контролът върху износа може да бъде един от най-стратегическите и ефективни начини ЕС да се предпази от икономически натиск. Съюзът може да ограничи инвестициите в определени сектори или да спре достъпа на трета държава до даден високоспециализиран, трудно заменим продукт.
– Ограничаване на достъпа до обществени поръчки: ЕС може да ограничи достъпа до пазарите на обществени поръчки при наличие на икономически натиск (например от страна на Китай, Русия и Турция).
Докладът предлага и конкретни решения, свързани с обхвата на новия инструмент, т.е. дали може да обхване и случаите, в които не само публичният сектор, но и европейските компании са обект на икономически натиск. Включени са и идеи за подходящата процедура по вземане на решения на ЕС, която да гарантира, че инструментът ще бъде ефективен и надежден.
– При наличие на външна заплаха, ЕС винаги би предпочел многостранната ангажираност. Това обаче не винаги е постижимо. При липса на ефективни възпиращи мерки, Европа се изправя пред риска да насърчава практики за изнудване: ЕС разчита на справедливо отношение от трети държави и не винаги може да действа, когато то липсва.
Задачата по създаване на възпиращ инструмент наистина е трудна. Големият въпрос е: може ли Европа наистина да отвърне с едновременно ефективни и надеждни мерки? От дейността ни с Работната група на ЕСВП смятаме, че такава възможност съществува. ЕС обаче трябва да се съобрази с начина, по който се променя глобализацията: инструментът трябва да вземе предвид натиска върху корпоративния сектор“ казва Йонатан Хакенбройх.
– При разработването на нов инструмент съществуват реални рискове. Липсата на инструмент обаче също е рискова, най-вече предвид уязвимостта на ЕС от външноикономическо изнудване.
Рисковете, свързани с новия инструмент, могат да бъдат ограничени. ЕС може да допълни инструмента с механизъм за де-ескалация, определящ начините за отмяна на ответните мерки, както и със засилен политически ангажимент към отворената търговия и мултилатерализма. По този начин ЕС ще опровергае всички обвинения в протекционизъм.
Ако европейците решат да приемат подобен инструмент, тяхната цел трябва да бъде изпращането на ясен сигнал към света, че ЕС е решен да защитава международните правила – не само на думи, но и чрез борба срещу принудителните практики на другите страни.“, добавя Павел Зерка.
/ЦМ/
Източник: http://www.bta.bg/ .
