От арабска приказка ли идва изразът „лика-прилика“?

Тази история е за един арабски мъдрец, наречен Вафака. Един ден той казал: „Ще търся, докато намеря умна и мъдра жена като мен — за нея ще се оженя“.

Един ден, докато пътешествал, той срещнал мъж, с когото отивали на едно и също място. Решили да пътуват заедно.

Вафака попитал спътника си:

[ad id=“225664″]

— Ти ли ще ме носиш, или аз теб?

— Ти си много глупав — отговорил онзи. — Аз яздя моя кон, ти — твоя. Откъде накъде аз ще нося теб или ти мен?

Вафака замълчал. Скоро двамата стигнали до едно село. Там видели ожъната нива и Вафака пак задал въпрос:

— Изядено ли е това жито, или не?

— Голям невежа си! Не виждаш ли, че е ожънато, как може да питаш изядено ли е, или не?

Вафака отново си замълчал, докато не стигнали до едно погребение. Там той отново задал странен въпрос:

— Жив или мъртъв е собственикът на ковчега?

— Никога не съм виждал по-глупав човек от теб — виждаш погребение и питаш дали човекът е жив, или мъртъв?

Вафака пак замълчал. Било време двамата да се разделят, но мъжът настоял Вафака да му дойде на гости. Той приел поканата.

[ad id=“263680″]

Мъжът имал дъщеря на име Табака, която излязла да посрещне баща си и попитала кой е гостът. Той й казал, че двамата се запознали и пътували заедно на връщане. После започнал да й се оплаква колко глупав бил спътникът му и какви странни въпроси задавал. Когато Табака чула въпросите, тя разбрала, че мъжът изобщо не е глупав, а напротив — много прозорлив. Тя започнала да обяснява на баща си истинския смисъл на въпросите:

— Когато те е попитал кой кого ще носи, той е имал предвид дали ти ще разказваш, или той, за да не се отегчите по време на пътуването; когато те е попитал дали житото е изядено, е искал да знае дали вече са продали ожънатото, за да купят храна, или още не; а що се отнася до погребението, всъщност е имал предвид дали човекът е оставил наследници, които да носят името му и да го помнят.

Мъжът се върнал при Вафака и двамата говорили повече от час. После домакинът попитал дали Вафака иска да чуе какво означават въпросите, който той задавал по време на пътуването.

— Разбира се, че искам — отговорил той и тогава мъжът му предал съвсем точно всичко, което дъщеря му му била споделила.

Когато свършил, Вафака казал:

— Това не са твои думи. Искам да знам кой ти каза всичко това?

— Дъщеря ми Табака — отговорил мъжът.

Вафака веднага поискал ръката й и баща й се съгласил. Така двамата се оженили и отишли в селото на Вафака. Когато роднините му видели, че жена му е умна колкото него, те казали: „Вафака шанон Табака“, което значело „Вафака си е лика-прилика с Табака“ и се превърнало в известна арабска поговорка.