От родолюбието до социалната активност

ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ
в-к „Септември” бр. 145, 1980 г.
ОТ РОДОЛЮБИЕТО ДО СОЦИАЛНАТА АКТИВНОСТ
Бях идвала тук преди две години. Разликата се чувствуваше. Зелени дървета и нови алеи бяха преобразили индустриалния пейзаж. Централната ремонтна база в Раднево. Дори влажният и намръщен ноември не можеше да заличи неговата сегашна привлекателност. Помислих си това съвсем несъзнателно, без да знам, че за него ще стане дума при срещите ми с хората тук.

Нашият разговор е за патриотичното възпитание, за онези видими и невидими неща, от които се ражда голямото и възвишено чувство към Родината.
Как партийната организация при базата решава проблемите за повишаване на патриотичното съзнание у работниците?
Таньо КАЦАРОВ – секретар на партийния комитет: – Трудно можем да отделим патриотичното възпитание от цялостната ни политическа работа. Опитваме се да решаваме проблемите комплексно. Във връзка с 1 300-годишнината от създаването на българската държава сме изработили програма, която включва мероприятия в три направления: посещение на исторически места, отбелязване на важни годишнини, подобряване на нагледната агитация. На практика това означава много срещи-разговори, екскурзии, извънреден труд за благоустрояването на базата, борба за високи трудови успехи.
Инженер Вачо ПАСТЪРМОВ – секретар на комсомолския комитет: – Не става въпрос за отчитане на дейност, а за истински възход в нашата работа, подпомагана от партийното ръководство. Провеждаме срещи с живи участници в революционните борби – с бивши партизани, близки на нашия патрон Георги Чакъров. Сега започнахме серия беседи за историческото минало на нашата държава, а успоредно с това и срещи с партийното ръководство, на което се изучават и обсъждат проблемите на младите.
Как ръководителите на Централната ремонтна база виждат реалните резултати от изпълнението на програмата за патриотичното възпитание?
Таньо КАЦАРОВ: – Родолюбието ражда социална активност. Това е най-точната мярка за нашите успехи и неуспехи.
Ние изпълнихме петилетния си план още през месец септември, а годишния ще изпълним към 15 декември.
Мисля, че любовта към Родината започва от любовта към родния край, към предприятието, в което работим. Хората тук се вълнуват от миналото. Във викторината „Зовът на легендарните години” нашият отбор зае второ място. Сега се готвим за отпразнуването на 70-годишнината от създаването на радневската партийна организация. А най-радващо е съзнателното отношение на работниците към огромната работа, която извършихме за озеленяването и благоустрояването на района. Нов портал, нови пътища, базалтиране, много нови зелени площи – това се вижда от всеки.
Инженер Вачо ПАСТЪРМОВ: – Знаете ли с какъв ентусиазъм работиха младите. И паркингът, и спортната площадка са правени с наши средства, с доброволен труд. Колко съботи работихме до късно и никой не се оплакваше.
Уважението и отговорността, с които се отнасяме към мястото, където преминава трудният ни делник, е ежедневното проявление на онова, което наричаме патриотизъм. Думите на Таньо Кацаров предизвикаха едно малко проучване. Колективът тук расте, текучеството намалява. В момента работят около 220 семейства, а между тях – цели родове, около 30.
Срещнах се с хората, чиято лична и обществена съдба е свързана с живота на базата, така наречените работнически династии.
Тончо ЗЛАТЕВ – началник на заводския транспорт: – Работя вече 20 години в базата. Тук са дъщерите ми и внуците. Какво да ви кажа за патриотизма? Онзи ден си говорихме с момчетата за църквата в Любенова махала. Ние много се гордеем с нея. Тя е нашият втори Батак. Тук са избити много хора. Аз им разказах за 37-ма година, когато леех камбаната. Интересът и любовта ни към историята за нас са свързани кръвно с тази църква.
Иначе патриотизмът днес изразяваме с нашата работа. Преди години, когато оставахме да работим извънредно в събота, хората недоволствуваха. Сега душата ми се пълнеше с радост, като гледах как през тези два месеца хората работят с готовност за озеленяването. Мисля, че това е резултат на възпитание и на пораснало съзнание.
Мария ТОНЧЕВА – лаборантка: – За мен патриотизмът е свързан с любовта към работата и с чувството за отговорност. Родолюбец ли е човек, на него може да се разчита. Аз не мога да си представя, че ще работя другаде. Сама се питам защо е така. Мисля си, че съм свързана с този край, с близки, приятели и искрено се радвам на всички успехи в базата. Това е основна тема за разговор в къщи.
Руси РУСЕВ: – Семейството ми също работи тук. Аз съм задочник. Винаги ме е вълнувала топлотата на близките около мен, с която ми помагат, когато съм много натоварен, особено по време на изпити. Това ме задължава. Мисля, че патриотизмът това е с гордост и чест да изпълниш всяка задача.
В отговорността при решаването на производствените, социалните и политическите проблеми работниците от Централната ремонтна база в Раднево са намерили израз на предаността си към Родината. Може би затова лицата им са така бодри, ръцете така уверени. Като на истински грижовни стопани на социалистическа България.
Ирена НЕДКОВА