От Житния алан до Халите по улица „Пазарска“ в началото на ХХ век

В рубриката „Стара Загора – Обич завинаги“ на Любка Бояджиева четем автентичен разказ за това как е изглеждала Пазарската улица на Стара Загора през 30-те години на ХХ век, а и по-късно.

„Живописна и шумна беше чаршията, тъй наречената „рибарска улица“, „рибарска чаршия“, сега улица „Пазарска“. Тя се простираше от Житния алан до Градската градина. От двете ѝ страни бяха наредени малки и големи дюкяни – за платове, за копчета и други дребни стоки, сарашки работилници, обущарници, тенекеджийници, юрганджийници, за грънчарски стоки и др. А до джамията турчин-кафеджия държеше кафене и сервираше от ароматната напитка на площадчето, под кичеста асма.

Сутрин рано чирачетата премитаха старателно пред дюкяните. Чорбаджиите им идваха малко по-късно. Тогава чаршията се оживяваше. Кафеджийските чирачета притичваха пъргаво от кафенето до дюкяните, чиито стопани са поръчали за себе си и за някой уважаван и подранил „мющерия“. То се приготвяше в медни джезвета, върху жарава от дървени въглища и върху нея – метална поставка, върху която пък се сгорещяваше пясък. В него се поставяше джезвето с кафе. Предпочитанията на всеки клиент беше закон. След като го приготвеха по техните желания, чираците пренасяха филджаните/кафените чашки/, наредени върху кръгъл, метален поднос с дълга дръжка в средата, а отгоре свободно се движи гравиран с украса капак, който предпазваше чашките от напрашаване. Във всяко кафене се поднасяше и прочутото бяло сладко в чаша студена вода.

image0 (9K)

В халите пък бяха месарските и рибарските магазини.Те бяха малки клетки, разделени с желязна решетка. Върху големи куки висяха различни, но винаги пресни меса: цели агнета, прасета, пилета и на клиента отрязваха точно от тази част, която пожелаеше той, като често продавачът препоръчваше и рецепта за готвене.

В дъното рибарските магазини предлагаха всякакви речни и морски риби, изложени в големи циментови корита, размесени с бучки лед, а също и хайвер, скариди.

В борбата за спечелване на всеки клиент любезността на търговците нямаше граници. Тези взаимоотношения бяха важни за всички в града, не само за търговците, както задължително беше за всеки да се труди, да уважава възрастните, да е почтен. „Няма срамен труд, има срамен мързел“ – така ни учеха родителите ни. Внушаваха ни уважение към науката и образованието:“Ученият човек е като дялан камък – навсякъде приляга точно“ и бяха готови да дадат мило и драго, за да изучат децата си.

По материали от книгата „Приказка за нашето време“ на Любка Бояджиева

Как „гочетата“ идваха на пазар в Стара Загора в началото на миналия век

Къде се е намирал Райчо-Петковия хан в Стара Загора?

На кои жители на Богомилово са казвали „детелините” или „крадикончета”? Няколко забавни случки от селото в миналото

(Visited 3 times, 1 visits today)

error

Харесва ви статията? Споделете,моля!