Хан Кубрат е баща на историческите бакии в България.
Вместо да му даде 1300 години живот, с двоен нелсън Тангра тръшнал престарелия, болен и грохнал хан на смъртен одър. Преди да забие опашато теме в карамфилите и да замирише на земя, шперплат и чамови стружки, Кубрат спешно юрнал гърлени викачи да съберат синовете му, тия нехранимайковци Батбаян, Котраг, Кубер, Чдар и Аспарух.
– Умирам! – рекъл Кубрат пред опечалените си чеда, а те тръскали наведени глави, триели потта, мачкали калпаците и сучели в ума си: „Разгеле!“ Ханът захванал да чупи поучително легендарното снопче лозови пръчки и да кърши пръсти. Един вид – синове мои, ако не ме слушате, ето ко ши стани с България. Миг преди да склопи очи, ноздрите на Кубрат гнусливо потръпнали, в шатрата настанала тишина, старецът наострил очи, събрал сили за сетно, стиснал душа, подигнал снага от американа и казал:
– Паро, миришат ти чорапите. Излез!
Такава обида не била по силите на Аспарух. Той изгледал безучастните си братя, нахлузил шлема, разкривил крачка, отметнал входа и излязъл навън. Дръпнал едно бързо конско на ордата си българи-уногундури (да не се бърка с чукундури), метнал се на кобилката, изкомандвал юруш и забил шпори в хлътналите ѝ хълбоци. Тъй в пушилката, засенчила клонящото на заник слънце, Аспарух станал първият българин, открехнал народа за прелестите на Запада.
Ей от този исторически миг България се разединила.
Кубрат приритал за последно балдахина, Батбаян решил да не си кърши кефа, ошетал татювата одая и заханувал. Не след дълго обаче се навел на напиращите от Изток хазари, хванал дископатия и умрял. Котраг забил към Днепър и Дон, където и до днес има село Българе, но там живут братушки. Кубер, който си падал по моми италианки, си плюл на петите, набрал инерция и забил спирачки, които фатално отказали, чак в Равена. (Затуй кулата в Пиза е наклонена.) Чдар минал като степен пушилек през пустата, но панонските авари му изклали ордата за една нощ. (Те и сега не прощават, падне ли им българин. Екстрадират го тутакси.)
Начело на 10 000 прашасали от казахските степи българи уногундури Аспарух дръпнал дизгините на кобилката едва край устието на Дунав, за което свидетелства византиецът доносник Теофан: „Някакво мръсно и нечисто племе се разположило на лагер отвъд Дунав в онгъл.“ Лично Византийският император Константин Погонат решил да провери какво става. Тръгнал нататък, залегнал на гюме в тръстиките и взел да киризи, но ко да види? Нашенци миролюбиво си пличкали първата баня в Дунав, биели се по косматите гърди и кефлийски викали за ужас на смълчаните ромеи: „Вампор, вампор!“ И още: „Булгар, булгар!“
Край дисагите с гюлово масло обаче толкова им миришели чорапите, че страдащият от подагра Погонат се хванал за главата и хукнал към Месемврия – да се плакне в тамошните минерални бани. Аспаруховите воини това и чакали. Изскочили от Дунав, както ги е майка родила, и изклали паникьосаните ромеи.
Оттогава на Балканите колим и бесим ние.
Така било е. И така ще бъде.
А присъединяването ни към Европа ще стане тогава, когато престанат да ни миришат чорапите.
Автор: Валери Станков
