Отпадни води заливат бреговете по Черноморието

Причината – пречиствателните станции не насмогват на големия брой почиващи през лятото. Налага се част от отпадните води да се насочват  директно в морето. Все още има морски селища без действащи пречиствателни станции за отпадни води, съобщава „Монитор“.

Това са Ахтопол, Варвара, Синеморец, Резово. Извън канализацията остават и повече от къмпингите по южното Черноморие и за тях проблемът стои на дневен ред, признават от РИОСВ Бургас.

Някои са изградили водоплътни изгребни ями, които периодично ги изпомпват от фекалките и се заустват в близките пречиствателни станции. Този вид ями са с бетонирано дъно и стени и няма никакъв шанс фекалиите да се просмучат в почвата и оттам в морето. Но има и къмпинги, които са още със старите септични ями.

Много сериозен е проблемът с пречиствателната станция на вилно селище „Елените“. Капацитетът е крайно недостатъчен и съоръжението не успява да поеме всички отпадни води, които преливат и изтичат в морето. Преди години то е било проектирано единствено за нуждите на курорта. През последните 20 години обаче към него са се навързали десетки новоизградени ваканционни комплекси и част от хотелите в Свети Влас. Туристите, които обслужва пречиствателната станция надвишават няколко пъти капацитета й.

В Созопол положението е подобно. Новоизградената също през миналия програмен период ПСОВ е с капацитет от 64 560 жители. Градчето и общината през лятото привличат много повече туристи от посочената по-горе цифра и съответно рискът от надхвърляне на мощността на съоръжението нараства. Въпросната станция приема за пречистване и отпадни води от отделни части от къмпингите „Каваци“ и „Смокиня“.

В Приморско и Китен засега само е започнал строеж на нова пречиствателна станция. Очаква се тя да бъде пусната в експлоатация догодина, като капацитетът й се предвижда да е за 55 хил. екв. жители. Засега там разчитат на старо съоръжение, строено преди почти 40 години, което няма трето стъпало за отстраняване на азот и фосфор и отпадъчните води минават единствено през механично и биологично пречистване, а след това се вливат в река Караагач, а оттам – в Черно море. Самата станция освен това трудно поема голямото натоварване по време пика на летния туристически сезон.

На север от Бургас отпадните води от Обзор и Бяла се пречистват от ПСОВ с капацитет 40 000 е. ж., което във върха на туристическия сезон е недостатъчно.

По данни на екоминистерството пречиствателната станция за отпадни води (ПСОВ) „Варна-Акациите“, е била реконструирана през миналия програмен период и е с проектен капацитет да обслужва 425 000 жители в района морската ни столица.

Според информация от сайта на Националния статистически институт (НСИ) населението на Варна към края на миналата година е било 336 505 души. Не е е далеч от ума обаче, че през лятото хората в третия по големина български град в най-добрия случай се удвояват и може да достигнат 670 000 души и съответно се увеличава количеството отпадни води, което трябва да се пречиства.

В курорта „Златни пясъци“ пък чак догодина се очаква да завърши модернизацията на пречиствателната станция и тя да достигне капацитет от 72 хил. екв. жители.

Независимо от липсата на места на всякакво пречистване данните на бургаската РЗИ за морската вода не са тревожни. От всички проби в зоните за къпане, които са взети през този сезон, няма нито една с отклонения извън нормите, каза д-р Марияна Кофинова.

Подобни са данните и за района на Варна. От здравната инспекция там обаче отчитат, че морето край плаж „Панорама“ в северната част на „Златни пясъци“, където е пречиствателната станция, бе сред най-проблемните участъци в последните години.

По традиция най-мръсни са варненските плажове, като първенец сред тях е отново Офицерският плаж. За пета година той е оценен за най-лошо качество на водата. До края на септември тя ще се проверява поне 2 пъти месечно. Според данни на Басейнова дирекция  – най-замърсен  е плажът край Плавателен канал-2 на Варненското езеро, а най-чист, с най-малко количества макроотпадъци е плажът на Дуранкулак.

Източник: Монитор