Пълно лунно затъмнение уплашило Сюлейман паша по време на Шипченската епопея

„Появяването на небесното това чудовище така внезапно, прекъсна на минутата нападенията на турците”, пише в спомените си опълченецът Михаил Манчев.

[ad id=“225664″]
На 21, 22 и 23 август се честват боевете на връх Шипка. Едва ли има българин, който да не знае или да не е чел за епичните боеве, които са водили българските опълченци и руските войни там. За тези събития от българската история са изписани хиляди страници и трудно ще се намери нещо, което да се допълни към тях.
И все пак съществува един любопитен факт, за който много малко хора знаят, а в историческата ни литература не се споменава дори дума за него. (Поне аз никъде не съм срещал, макар да съм търсил в много източници.) Този факт, колкото и незначителен да изглежда, все пак би могъл да има някакво, макар и косвено, психологическо влияние върху събитията по онова време.

[ad id=“263680″]
За какво става дума?!
През 1961 г. от територията на България станахме свидетели на едно изключително рядко природно явление – пълно слънчево затъмнение. По щастливо стечение на обстоятелствата такова явление бе наблюдавано за втори път от България и през 1999 г. През онази вече доста далечна 1961 г. аз бях само на 11 години, но това явление се запечата дълбоко в детската ми памет. И сега си спомням емоциите, с които си опушвахме стъкла с парафинови свещи, за да го наблюдаваме. По този повод моят дядо ми разказа тогава една интересна подробност, която той пък запомнил от своята баба. По време на Руско-турската освободителна война тя е била на 17 години и имала много спомени от нея.
Дядо ми е родом от с. Васил Левски, Карловско, а като трудовашки уредник е участвал в изграждането на Паметника на свободата на връх Шипка. По време на откриването му през 1934 г. той дори се е срещал с живи опълченци. Та неговата баба му е разказала следното: когато руснаците и турците са се биели горе на Балкана, Господ изпратил “знак – поличба”, като скрил грейналия месец за известно време от небето и го направил кърваво червен. В Карлово се носели слухове, че това страшно много изплашило фанатизираните турци и внесло смут и паника сред тях. (Знае се, че Луната е символ на Исляма и това естествено се е приемало като фатален знак.)

[ad id=“236993″]
Всеки би се досетил, че става въпрос за пълно лунно затъмнение, станало точно по време на тези епични боеве. Историята силно ми впечатли. Звучеше ми като легенда. Много години по-късно често си спомнях за нея. Търсил съм някакви исторически доказателства за това, което ми разказа моят дядо. Прерових много исторически хроники за войната, но не намерих дори намек, че такова явление наистина е станало.

[ad id=“236999″]
От един “вечен” лунен календар успях само да установя, че на 23 срещу 24 август 1877 г. по нов стил (11 срещу 12 август по стария стил) е имало пълнолуние, което по принцип не изключва възможността да е имало и пълно лунно затъмнение. Второто явление обаче е много рядко и такова съвпадение би било истинска сензация. Все пак не губех надежда, че това не е легенда, а е истина. И ето че преди десетина години най-неочаквано успях да се добера до това изключително любопитно историческо доказателство. Веднъж случайно ми попадна една интересна астрономическа компютърна програма, с помощта на която могат да се изчислят моментите на слънчевите и лунните затъмнения в произволна точка на земната повърхност за период от най-дълбока древност до далечно бъдеще. Веднага се сетих за разказа на дядо ми и след кратка проверка с изненада и за мое най-голямо удоволствие открих, че това, което е казала моята пра-пра-баба, не е легенда. На 23 срещу 24 август 1877 г. (11 срещу 12 по стар стил) е имало пълно лунно затъмнение.

[ad id=“218001″]
Нещо повече, това затъмнение е било едно от най-продължителните през ХIХ век, наблюдавано от нашата страна. Може би малко хора знаят, че шипченските боеве продължават цели шест дни – от 9 до 14 август по стар стил, а не само три както е известно най-вече от стихотворението на Иван Вазов “Опълченците на Шипка”. Кулминацията обаче е към 17,30 часа на 11(23) август, когато на позициите пристигат първите стрелци на ген. Радецки, качени по двама на кон, и веднага се включват в боя. Проходът е спасен и до 20 часа турците са били отблъснати.С настъпването на нощта боевете стихват, а до полунощ на върха пристигат всички части, командвани от ген. Радецки. Точно в тази нощ (какво изключително съвпадение) е станало въпросното лунно затъмнение. Дори само този факт е заслужавал вниманието на историците. В по-подробните исторически хроники например се споменава, че Сюлейман паша в същата нощ е изпратил донесение до турския султан, в което се казва: “Ако до сутринта руснаците не се опитат да избягат, то утре на разсъмване ще възобновя атаките и се надявам, че с помощта на Аллах тоз път ще успея да завладея прохода”.

[ad id=“325870″]
След като се добрах до този астрономически факт, аз продължих да си задавам въпроса наистина ли никъде не се споменава за този феномен в историческата ни литература? Продължих да търся източници, където би могло да има такива данни, и ето че с доста усилия се добрах до оскъдни, но все пак автентични данни, които недвусмислено потвърждават факта на затъмнението.
В сборника: “Освобождението 1878 – Спомени”, (издателство Български писател, 1989 г.) са публикувани спомени за Руско-турската освободителна война на останали живи опълченци, преки участници в боевете на Шипка. Ето какво четем там:
Из спомените на опълченеца Михаил Ефтимов Манчев, родом от гр. Сопот, единадесетий август 1877 г. (стр. 196 от сборника):
“…До вечерта борбата трая и от време на време се усилваше, но никаква опасност не грозеше защитниците вече. През тая вечер турчинът не се оттегли, както първите две вечери, той нападаше – искаше му се поне през нощта да свърши нещо, но едно небесно явление му предсказа, че се лишава вече от възможността да сполучи, и той се оттегли.

[ad id=“225664″]
Това небесно явление ето какво беше:
Тъкмо посред нощ, когато Сюлейман се бе решил по хладината да превземе позициите или остави да избият всичката му войска, а той сам-саминичък да се върне при дяда султана и му поднесе поздравленията, които още от първий ден и до тая минута защитниците на върха не преставаха да го молят да поднесе, на тъмносиньото безоблачно и прозрачно небе се появи величествено явление – месецът затъмня! Той затъмня, но не цял: едно малко червено кълбо се не изгуби от пред очите на присъствующите на тоя връх. Появяването на небесното това чудовище така внезапно прекъсна турците, които го имат за свой герб, щото на минутата те прекъснаха нападенията и наконец пълна тишина се възцари на върха и трая до сутринта…”.
Из спомените на полковник Стефан Иванов Кисьов: “Действията на III Дружина – Възпоминание” (стр. 72 на същия сборник):
“…Нощта както и миналата, беше тиха и ясна. Месецът освещаваше предметите, които се виждаха както дене. Турските стрелци стреляха по отделни движущи се человечески фигури. На небето не се видеше нито сянка от облачец. Но ето месецът изведнъж започна да тъмнее.

[ad id=“263680″]
– Що е това?
– Месечно, месечно затъмнение – завикаха опълченците. И действително, целият месечен кръг се покри с черна завеса и на преди минута осветената земя настана непроницаема тъмнина. Турците са народ суеверен и както е известно, в затъмнението на Луната те виждат работа на дявола. Откри се твърде честа пушечна стрелба, но този път не по нас, а по месеца. След няколко минутна стрелба по него черната завеса, като че ли уплашена, постепенно започна да се вдига, догдето най-сетне съвсем изчезна и Месецът пак си засвети”.
Из спомените на Стефан Генков Кисьов (интересно съвпадение на името и фамилията) – “Спомени…” (стр. 628 на сборника), по това време намиращ се в Истанбул (Цариград):

[ad id=“218001″]
“… На 9 август същата 1877 год. (б.а. – вероятно авторът е допуснал грешка в точната дата) около 3 и 1/2 часа вечерта по турски, стана месечно затъмнение. В Цариград има повече от 4000 джамии и на всяко минаре се бяха накачили по няколко ходжи. Те от всички джамии почнаха да пеят умилно и след малко, като по даден от минаретата сигнал, почна да се гърми с пушки и пищови отвред. Много се изплашиха християните, защото не знаеха защо става всичко това. Изпокриха се християните в миши дупки, за да се запазят от клане. Ходжите пееха и пушките гърмяха, докато се дигна затъмнението. От този ден духът на турците поотпадна. Това стана, след като българското опълчение се би със силния Сюлейман паша при Стара Загора и се оттегли на Шипченските височини”.

http://pitagorid.blog.bg/