Парламентът улеснява събарянето на паметници на културата

Депутатите приеха на първо четене промени, които имат за цел да улеснят ремонтирането, но и събарянето на сградите, които са паметници на културата.

Текстът е част от законопроект за промени в Закона за културното наследство, който беше приет днес с 81 гласа „за“, 20 „против“ и 14 „въздържал се“. Предложението е внесено от депутати от управляващата коалиция, сред които Красимир Велчев (ГЕРБ), Полина Карастоянова (ПФ) и Иван Иванов (РБ).

Промените предвиждат вече не само Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН), но и общините в София, Пловдив и Варна сами да преценяват допустимите намеси по сградите, обявени за паметници на културата. Те ще могат да назначават експерти, които работят на щат в нея. Решенията ще се взимат от най-малко трима чиновници, които да дават необходимата оценка при инвестиционни намерения и намеса при даден паметник на културата – тоест дали и как той да бъде ремонтиран, достроен или направо съборен.

Според вносителите това се налага, защото капацитетът на НИНКН е много малък и понякога излизането на становище по даден проект се бави с години, а това създава проблеми на местната власт и дори възпрепятства извършването на аварийни дейности.

Законопроектът въвежда и принципа на „мълчаливо съгласие“, което означава, че ако по даден проект няма становище до два месеца след постъпването на документацията – това автоматично ще приема за одобрение. Според вносителите така ще се преодолее бездействието на администрацията и ще се прекъснат възможностите за корупция.

По време на дебатите в зала вносителят Красимир Велчев обясни, че така на практика ще могат да се спасяват паметници на културата, защото сега е имало случаи, при които докато се получи становище за ремонт, къщата е паднала.

„Няма нищо по-лесно от това да мотивираш един чиновник да бездейства и така да получиш мълчаливо съгласие за проекта си. Това ще засили корупцията“, категоричен беше депутатът от РБ Вили Лилков.

Депутатът описа сегашната процедура и обясни, че ако наистина издаването на становища премине към общините, то това само ще затрудни процедурата. Той подчерта, че архивът на паметниците на културата е в НИНКН и експертите така или иначе ще трябва да пътуват до София.

Според него този закон не трябва да се приема, а вместо това трябва да се подпомогне дейността на НИНКН. Той подчерта, че мотивите на вносителите са напълно верни, но закона няма да реши проблемите.

Велчев заяви, че тезата на Лилков противоречи на едно от основните искания на РБ – въвеждането на мълчаливото съгласие от страна на институциите вместо досегашния мълчалив отказ. „Не знам какво става в тоя РБ, вие май сте опозиция, но сега се отричате от това, което правите и искате в РБ“, каза депутатът от ГЕРБ.

Лилков подчерта, че РБ искат въвеждането на мълчаливото съгласие, когато е удачно, а по темата с културното наследство то не е. „Едно е да дадем мълчаливо съгласие за отварянето на магазин, друго е да дадем такова за намеса в културното наследство“, подчерта реформаторът.

Децентрализацията на властта над паметниците на културата и прескачането на специалистите от НИНКН като контролен орган е нещо, за което Министерството на културата отдавна се бори, намесвайки се в различни корупционни скандали за разрушаване и съсипване на безценни паметници на културата.

Сега възможността на всяка община сама да одобрява проекти, които биха ѝ донесли милиони левове от европроекти и частни инвестиции, създава ужасяваща перспектива пред архитектурното ни наследство и предпоставката за корупция в цялата страна.

offnews.bg