Първата реклама на месни произведения е отпечатана преди 35 години от Благоевградския комбинат Родопи

Ето каква е историята на месокомбинат “Родопа” ЕООД според онлайн вестника Струма:

..
Родопа е  мощна държавна фирма преди 1989 г., осигурявала снабдяването с месо. В Благоевград тя разполага с 33,3 дка земя, машини, сграден фонд, съоръжения, материални запаси, 2 колбасарски цеха и др.
Първоначално фирмата е определена за приватизация, но заради задълженията й я вадят от списъка и я включват в черния списък за ликвидация.
Крахът й започва през 1995 г., когато започват да се трупат лавинообразно дългове, българинът остава без пари, рязко намалява потреблението и цеховете започват да произвеждат по 1 тон колбаси седмично, при капацитет 50 тона салам на ден. Управителят Страхил Двоячки предприема поголовно съкращаване на персонала и обявява, че фирмата загива и до няколко месеца на работа ще останат само 3-4 души, колкото да пазят базата. Комбинатът посреща 1996 г. със 150 000 лв. в банковата сметка, с които по онова време могат да се купят само 15 прасета, и с 250 млн. лв. дългове. Управата на месокомбината пробва и други спасителни мерки – дава под наем свои помещения на “Млечни продукти” и на шивашки фирми, но и това не оправя положението.

..
През август 1996 г. по искане на “Хебросбанк” Окръжен съд – Благоевград обявява месокомбината в несъстоятелност – задълженията му към 18-те основни кредитори, сред които финансовото министерство и данъчните служби, възлизат на стотици милиони лв. За синдик е назначен Любен Нушев, който през септември 1996 г. окончателно слага катинара на комбината.
През март 1998 месокомбинатът е обявен за публична продан срещу солидната сума от 4 056 974 000 лв. Не се явява кандидат и съдия-изпълнител решава да го разпродава на части. Първа на тезгяха е извадена 4-етажната административна сграда с площ 3500 кв., двор от 2,6 дка и цена от 356 млн. лв. Склад за кожи се предлага за 131 млн. лв. Отново никой не проявява интерес.

..
1 г. по-късно цената на месокомбината пада на 4 милиарда и в битката за него се впускат 2 радомирски фирми и разложката месопреработвателна фирма “Карол” на Тонка Трайкова, Георги Иванов и Тодор Наков. Последният е бивш технолог в месокомбината, зад когото стои испански капитал. “Карол” представят документи, че са платили всички дългове на месокомбината и са единствени негови кредитори, като гарант зад гърба им застава лично испанският посланик в България и през март 1999 г. разложкото ООД купува благоевградския “Родопи”. Негов официален собственик става българо-испанското дружество “Карол Фернандес Мийт” /КФМ/, чиито собственици са Т. Наков, Т. Трайкова, испанският бизнесмен Е. Фернандес и наследниците на трагично загиналия Георги Иванов.