Пътят на коприната – забравеният център на света

Пътят на коприната е исторически важен международен път, който някога е свързвал Китай със Средиземноморието. Получил е името си, защото коприната е представлявала най-важната част от транспортираните стоки по него. Името му е дадено от географа Фердинанд фон Рихтхофен през 1877 година.

Коприненият път в миналото бил не просто търговски път, a и информационна магистрала с не по-маловажно значение. Търговията между Запада и Изтока в миналото била най-доходоносната дейност.

По суша започва от град Чанан /сегашен град Сиан/ и завършва в Рим.

[ad id=“225664″]

Южният участък на пътя е от Дунхуан, пресича планините Кунлун и Арабския полуостров и стига до Римската империя. Северният участък също започва от Дунхуан, пресича Централна Азия и на югозапад се съчетава с южния участък. Тези два участъка са наречени общо „Сухоземния път на коприната”.

Друг път на коприната започва от сегашния град Гуанджоу, преминава през малайския проток, Шри Ланка и Индия и завършва в Африка. Този път на коприната е наречен в историята морски път на коприната.

[ad id=“263680″]

На изток пътят на коприната започва от китайската провинция Кансу, преминава покрай вътрешна Монголия между планината Нан Шан и пустинята Гоби.

Той преминава през Централна Азия към Индия, Иран, Ирак, Афганистан, Пакистан, Сирия, Египет, Израел и Ливан. Части от него преминават през области, които сега са част от разпадналата се Съветска империя: Узбекистан, Казахстан, Киргизстан, Туркменистан и Таджикистан.

Преди да използват фината коприна римляни и гърци шиели дрехите си единствено от груби платове. Но коприната е само един от продуктите, които примамвали европейците.

Индия им отваря изцяло нов свят за сетивата чрез подправки, които не растели на Стария континент – карамфил, къри, шафран, индийско орехче, канела.

На един керван му е трябвала около 1 година, за да премине пътя от 4000 мили (6-7 000 мили, ако бъдат включени и второстепенните пътища и отбивки). Коприната е основна суровина, пътуваща от изток на запад. От обратната посока се движат вълна, слонова кост, стъкло и благородни метали.

[ad id=“238430″]

Малко хора са успели да извървят целия път. Стоките са преминавали пред взаимосвързана мрежа от посредници. Търговците е трябвало да вземат под внимание не само обикновените рискове като отношението между търсенето и предлагането, но и пясъчните бури, ледените бури, жадните за кръв хуни и местните феодали.

Пътят на коприната е съществувал до настаняването на османците на Балканския полуостров. Завоюваните от тях земи препречвали познатия маршрут на търговия и се наложило европейците да търсят нов път към Изтока.

Великият път на коприната е включен в списъка на Световното наследство на ЮНЕСКО.