В началото на април 1925 година военното крило на БКП решава да избие цялото правителство на България на един път. За целта е разстрелян генерал Константин Георгиев Мадов – началник на артилерията на България.
[ad id=“225664″]
Логично на опелото му на 16.04.1925 г ще се се събере целия министерски съвет и елита на управляващите. За да не би някой да не дойде от печатницата която е печатала поканите за погребението са измъкнати клишетата и в друга печатница, където работят печатари комунисти са отпечатани допълнителен брой покани. Специално са разпращани на големците от София, за да не би да е пропуснат някой от правителствените пресслужби. Точно това изиграва лоша шега на атентаторите: Поради многобройния народ стекъл се на погребението, ковчегът е изместен от центъра на църквата, а заедно с него и управниците и елита на страната. Точно в 3ч и 15 минути, когато архимандрит Стефан произнася думите:“Истина, истина ви казвам, който не вярва в оногова…“ страшен гръм вдига кубето на църквата във въздуха. Взривени са над 50 кг меланит, а черният стълб дим се вдига на 350 м височина. Загиват над 160 души и са ранени над 500, като нито един от правителството не е засегнат.
[ad id=“263680″]
Царят също е в безопасност, защото по това време е на погребението на завеждащия природонаучния музей към двореца и закъснява за опелото. Загиналите са слугини, сервитьори, файтонджии и работници- все хора от народа убити „в името на народа“. Част от ръководителите на БКП, дали съгласието си за атентата, по-късно ще управляват България през различни години-Георги Димитров, Васил Коларов и Вълко Червенков, като се оправдават, че левичарството било „детската болест на комунизма“, а на малкото дете, какво да му направиш, а!?.
