Пенджеби кьой (много реки) – кое старозагорско село носи това име в миналото

Пенджеби кьой (много реки) – кое старозагорско село носи това име в миналото

„Пенджеби кьой“, произлизащо от турските думи „кьой“ – село и „пенджеби“ – многоречно, с много реки

От запазените предания се знае, че село Памукчии е съществувало от антично време, когато е било разположено в западния край на землището, но няма данни за наименованието му. Селото се намира на 17 километра южно от Стара Загора. Землището му включва 12 хиляди декара земя, в голямата си част обработваеми площи, като има запазени гори, намиращи се на север от селото.
Селото граничи със землищата на следните села: на север – с. Маджерито, на североизток – с. Загоре, на югоизток – с. Бъдеще, на юг – с. Петрово, на запад – с. Калояновец и на северозапад – с. Християново.

През територията му протичат три реки: „Кривата река“ – по северната граница на землището, „Памукчийската река“ – покрай южния край на селото и река „Съзлийка“ или както е известна сред жителите на селото „Старата река“. Освен реките, землището на селото е прорязано и от множество напоителни канали.

В началото на 18 век името на селото е „Пенджеби кьой“, произлизащо от турските думи „кьой“ – село и „пенджеби“ – многоречно, с много реки. Името Памукчии е придобито по-късно и за първи път се среща в книгата на поп Минчо Кръстев „Видрица“, отнасяща се за периода в края на 18 век. Различни са тълкованията и обясненията за произхода на това име, но едно от тях изглежда най-правдиво – в землището да е отглеждано много памук. Може да се посочат четири евентуални доказателства за това твърдение:

Първо: Най-старите поколения помнят, че до 9.09.1944 г. всяко домакинство е посявало памук, с реколтата, от който е задоволявало напълно своите нужди от памучни тъкани (долни и горни дрехи, блузи, ризи, възглавници, постелъчно бельо и други).

Второ: В книгата на поп Минчо Кръстев „Видрица“ освен Памукчии, селото е наречено и Памуклии.

Трето: Горичката „Памук кория“ навярно е наречена така, защото покрай нея са сеели главно памук и е била собственост на рода Памукови, спечелили си навярно това име като производители на памук.

Четвърто: Запзени са данни, че в селото е имало фабрика за преработка на памук – „дръндарница“, която е работила още през турското робство.

За съществуването на селото през антично време са събрани достатъчно данни по време на комплексната научна експедиция на Историческия музей в гр. Стара Загора, проведена през месец април 1993 г. През землището на селото преминава трасето на древноримски път. Югозападно от селото, на левия бряг на р. Съзлийка е открито антично селище (нерегистрирано досега). То е разположено в близост до „Параксиевата могила“, като вероятно е било обитаемо от края на V хил. пр.н.е до III хил. пр.н.е. Освен тази могила в землището на селото се намират и още няколко надгроби и селищни могили – „Лозенска“, „Сталевата“, „Малката“, „Голямата“ и др.

След идването на турците по нашите земи селото постепенно се е изместило на изток, към сегашната си територия, но няма данни точно кога и как е станало. Запазени са данни, че по това време в района на сегашното село е имало чифлици на трима бейове. Първият е Френк бей, чийто чифлик е бил на североизток от сградата на сегашното кметство. Имената на другите двама бейове не се помнят със сигурност, но се споменава за Таир и Таксин бей, а в някои източници пише за Хауз бей, като тези чифлица са били разположени – единият на юг от сградата на сегашното кметство, а другия в западния край на селото. Около този триъгълник от трите чифлика е започнало изграждането на селото. Първоначално къщите на българското население били строени от пръти, кал и слама, повече наподобяващи колиби. След освобождението първите десет къщи от камък и кирпич са изградени в периода 1903 г. – 1907 г. и са дали началото на новото сегашно село. Основно масивните къщи в сегашния си вид са построени след 1950 г.

С много труд по време на турското робство в селото е построена малка църква и училище към нея. Тя била изцяло съборена по време на голямото земетресение през 1928 г. и отново с доброволния труд на хората от селото е издигната на същото място в сегашния си вид. В църквата „Света Параскева“ са запазени ценни икони, църковна утвар и старопечатни книги.

През 1928 г. родолюбивите памукчийци създават и читалище в селото. През 1958 г. – 1959 г. с доброволен труд е построена сегашната масивна сграда, в която се помещава народно читалище „Христо Ботев – 1928″. През годините към читалището са действали много самодейни групи, които са представяли селото на регионални и национални фестивали, и са печелили много грамоти, и медали. В момента също се поддържат и съхраняват традициите с „Коледарската група“, „Лазарската група“, и се празнуват старите, традиционни български обичаи – „Бабин ден“, „Сирни заговезни“, „Лазаруване“, „Великден“, „Коледуване“ и др. От 2005 г. се възстанови и възроди стария празник на село Памукчии – „Петковден“, който се празнува ежегодно на 14 октомври.

До началото на 70-те години в селото съществува училище до осми клас, което в последствие е закрито и в момента е запазена само сградата. В двора на училището се намират паметници на жители на селото дали живота си за родината. Единият е на памукчийци, загинали за освобождението на България – по време на Старозагорското въстание и по време на боевете за гр. Стара Загора през Руско-турската война. Другият паметник е на всички загинали по време на войните.
В периода от 1982 г. до 1985 г. с доброволен труд е построена сградата на кметството и здравната служба.