Песента на птичките имат благотворно въздействие върху здравето

В интервю орнитологът Свилен Чешмеджиев споделя, че песента на пойните птици има благотворно въздействие върху здравето и увеличава имунитета.

В съвременната медицина е признат методът за лечение, наречен орнитотерапия, който се използва от специалистите, като съпътстваща терапия за преодоляване на депресивни състояния, панически атаки и други психо-соматични разстройства на пациентите.

Техниката е основана на човешкото възприятие към песента на птиците. Според изследванията слушането на пролетните трели на птиците има положително въздействие върху физическото и емоционалното здраве на хората.

Проучванията показват, че хората които слушат и се наслаждават на песента на птиците са по-здрави, с по-положителни хормони и с по-добро настроение, и съответно те, по-лесно се адаптират към извънредните ситуации, посочи той. Тази съвкупност от компоненти увеличава имунитета, защото, когато мозъкът и съзнанието са настроени положително, това увеличава защитните сили на организма, подчерта специалистът.

Птиците и техните звуци са един от начините в ситуацията на пандемия хората от градовете, ограничени в домовете си, да почувстват връзката с природата

В градските условия един от начините да сме отново свързани с природата са пойните птици, каза орнитологът. През зимните месеци все повече хора се опитват да задържат птиците в урбанизираните територии, с поставянето на хранилки върху тераси и дървета, така осигурявайки им храна, дават знак на предвестниците на пролетта да останат в градовете. През пролетта птиците гнездят и пеят своите любовни песни.

Заради пандемията от коронавирус, изолирани в домовете си, хората се сещат, че са част от природата и я търсят. Някои от тях отварят широко прозорците си рано сутрин и слушат вариациите на птичата песен, други се наслаждават на сладкия глас на пойните птици след залеза на слънцето.

Същевременно чрез тази взаимност, любителите на птичата песен могат да бъдат полезни на науката и на изследователите. Това може да стане, когато хората от прозорците или от терасите и дворовете си наблюдават птиците, и докато ги слушат, може да ги записват и да предоставят данните на Българското дружество за защита на птиците/БДЗП/.

Идеята е да бъдат описани птиците, живеещи в градски условия, защото те изобщо не са малко, като пример, орнитологът посочи, че София е една от най-богатите европейски столици, съхранила птичето разнообразие.Много са важни популациите, които живеят в градските паркове, в междублокови зелени пространства с дървета и едри храсти. Всяко наблюдение може да бъде в полза на птиците и на изследванията на орнитолозите. Част от инициативата е приложението „SmartBirds Pro“ за мобилни телефони и таблети.

Според членовете на дружеството през последните години е факт намаляването на определени видове врабчета, синигери и други характерни за градската среда птици, затова всяко едно наблюдение или споделен аудио или видеозапис, е от изключителна важност за опазването на птиците в градската среда, посочи Чешмеджиев, който е регионален координатор и отговорник за природозащитните дейности на Българското дружество за защита на птиците в Свищов. Той работи за опазването на защитени и застрашени видове птици и води активната образователна кампания сред ученици, студенти и млади хора. Заради успешните си начинания през 2016 година е получил приза „Човек на годината“ на Българския Хелзински комитет.

В периода на ограниченията, наложени от пандемията заради коронавируса, природата, птиците и животните си почиват от човешкото присъствие, казва изследователят.

Един от аспектите, който вече се наблюдава за повече от месец и половина, е по-чистият атмосферен въздух заради преустановените индустриални производства и ограниченото движение на автомобилите и самолетите. Спирането на различните икономически дейности води до по-малко вредни емисии във въздуха, за пример в периода на карантината в Китай вредните емисии са спаднали с 25 процента, нещо немислимо доскоро, подчерта експертът.

През пролетта, диви животни, като таралежи, язовци, различни влечуги се събуждат и се активизират, но твърде често стават жертва на автомобилния трафик. Ограниченията за човека през този сезон водят до по-малко жертви сред тези видове, а самите диви животни стават по-спокойни, заради липсата на шум и струпване на хора сред природата. Пак заради ограничения стопански живот реките и водоемите стават по-чисти, посочи Чешмеджиев в интервю за БТА .