Когато говорим за 2-ри февруари – „Петльовден“ или „Денят на мъжката рожба“, не е лошо да знаем какъв е всъщност празникът и какво се отбелязва. Днешното му значение е съвсем избягало от първоизточника, пишат от БЛИЦ.
Легендата за генезиса на този празник ни води във времената, когато българският народ е плащал т.нар. „кръвен данък“ – малки момчета са били вземани от родителите им за еничари. Тогава една майка скрила сина си и не искала да го даде. Турците се заканили, че на другия ден ще се върнат и ако откаже отново, детето ще бъде заклано. Младата жена отговорила, че по-скоро сама ще заколи рожбата си, отколкото да го види отведен за еничар. На другата сутрин жената станала рано, скрила сина си далеч от селото, и когато се върнала заклала петел. С неговата кръв намазала прага на дома си. Когато дошли турците, останали стъписани от майчината постъпка. Ето защо денят се отбелязва като празник на мъжката рожба, на мъжкото начало.
Както всяка година, и тази започват спорове в интернет форумите по въпроса – кой всъщност трябва да празнува днес? Косматите мъжаги, които опикават тоалетната чиния и уважават жените си след 10 мастики, или техните по-нежни версии. Ето един от коментарите:
„От дълги години, от дете, от комунистическо още си знам, че 2-ри февруари е ден на гейовете и лезбийките. И общо взето има тенденция да се слага в ъндърграунда честването на 2-ри февруари като празник на „обратните“. Самите про гей активисти обаче също не признават 2-ри февруари. Те си знаят 17 май – международен ден за борба срещу хомофобията.
Самата промяна на смисъла на 2-ри февруари се е зародила през 60-те години от хомосексуалните кръгове в Народната ни Опера, пише Korry на форума на bghelp.co.uk. Това плюс съпротивата на комунистически атеизъм срещу традиционните християски празници явно са си изиграли ролята. Авторски права за дати, традиции, фолклор и нови градски легенди няма. За добро или лошо сега в България има уникална традиция. Нека всеки си празнува, ако му се празнува, каквото му се празнува, както си иска“.
А ето какво казва православната църква: На този ден се празнува Сретение Господне, който се отбелязва на 2 февруари. Той е един от 12-те големи християнски празници през годината. Тогава се навършват 40 дни от раждането на Иисус Христос. Според Мойсеевия закон всяко първородно момче трябва да бъде посвещавано или представяно на Бога. Затова Дева Мария донесла Младенеца в Йерусалимския храм. Този закон определял веднага след навършването на 40 дни от рождението на момчето майката да принесе в жертва на Бога агне. Ако е бедна, принасяла в жертва два гълъба. Богородица спазила повелята и заклала два гълъба, тъй като била бедна жена.
Така от онези древни времена до днес е останал обичаят на 40-ия ден от раждането на дете майката да го носи в църква, за да го представи на Бога, да отпразнува своето очищение и да се прави угощение в чест на детето.
