Там той участва в дискусия с представители на регионалния бизнес и на техни международни партньори, съобщиха от прессекретариата на държавния глава.
На въпрос дали ще наложи вето върху Изборния кодекс, той отговори: „Ще действам институционално. Ще взема решение когато законът дойде при мен. Тогава ще преценя как да постъпя, уточни държавният глава. Нека другите да се изговорят, моите действия са ясни“.
Радев каза, че всички в обществото трябва да настояват за по-голяма прозрачност, отчетност и отговорност на политическия елит за начина, по който се вземат важни управленски решения и особено когато става въпрос за изразходването на публичен ресурс.
„Ние трябва да настояваме властта да изпълнява по най-добрия начин обществения договор. Това ще рече да се осигури прозрачна и справедлива обществена и бизнес среда – да се намалят административните тежести, да се въведе електронното управление, да се гарантира частната собственост, да се стимулира иновативността, конкурентоспособността, инициативата на бизнеса“, категоричен бе Румен Радев, цитиран от Дир.бг.
Според държавния глава е от съществено значение да се гарантират прозрачни и ясни критерии и еднакви условия за достъп на всички фирми до обществени поръчки.
Президентът отново подчерта, че за да се променят тези негативни тенденции, е необходимо общонационално усилие. Пред представителите на бизнеса Радев открои необходимостта държавата да се ангажира и с развитието на перспективно образование.
„Става дума не само за основно и висше, а особено за средно професионално образование, което да бъде ориентирано към икономическите специфики на всеки даден регион“, заяви държавният глава.
Пристъпването към административна и финансова децентрализация на общините също ще допринесе за това гражданите да бъдат ангажирани с проблемите и тяхното решаване.
Радев беше категоричен, че ако държавата успее да осигури необходимите условия, българският бизнес ще разгърне много бързо своя потенциал и ще постигне бързи и осезаеми резултати за цялото общество.
В отговор на въпрос по време на последвалата дискусия президентът открои като съществен проблем пред българската икономика сферите, „в които има изкривяване на пазарните отношения, а в някои на практика няма пазарни отношения – най-вече при разпределянето на крупни инфраструктурни проекти със съмнителни обществени поръчки, а напоследък, даже и няма обществени поръчки за някои от тях“.
Липсата на ясни перспективи за развитие пред българската енергетиката, задълженията на държавната ТЕЦ „Марица Изток 2“ от близо 1 млрд. лева, преговорите с „ЕЙ и ЕС Гълъбово“ и „КонтурГлобал“, неяснотата пред ядрената енергетика, както и неучастието на страната ни в европейски проекти за разработване на перспективни енергийни източници също бяха посочени от президента като въпроси, за които са необходими ефективни решения.
Запитан за перспективите за въвеждане на европейската валута в България, президентът отново подчерта, че това е стратегическа цел за страната ни, която обаче изисква предварителна оценка на рисковете и програми за тяхното минимизиране. На срещата с бизнеса в града присъстваха дипломати, народни представители, кметове на общини от региона, представители на бизнеса от област Хасково и членове на търговско-промишлени палати от страната.
По-рано през деня, на площад „Свобода“ в Хасково, президентът Румен Радев прие почетния караул от Военно формирование 52740, след което наблюдава преминаването на строя в тържествен марш.
Петлите са не само символ на утрото, но и интересни същества със специфични характеристики и…