Пловдив посреща инвеститор след инвеститор. Стара Загора се е запътила към статута „град на третата възраст“

Японската SMC Industrial Automation е закупила 180 дка и ще строи предприятие за пневматична техника край Пловдив. Нов промишлен обект изгражда в момента край с. Куклен дъщерна фирма на германския гигант „Willi Elbe Gelenkwellen“ – световен лидер в кормилната и задвижващата техника. Предварителен договор е сключен с още един германски производител на автомобилни части, който също ще вдигне завод в района на Куклен. Българо-немската „Интерама“ пък ще строи фабрика за машини за хранително-вкусовата промишленост. Очаква се до месец да бъде направена първата копка на сортировъчен завод за употребяван текстил на немския предприемач Райнер Зигмунд. Той вече е получил разрешение за строеж и предстои избор на изпълнител. Обектът ще е върху терен от 6000 кв.м. В сградата и машините ще бъдат вложени около 4 милиона лева. В предприятието ще работят около 150 души на три смени. Някои от процесите ще са напълно автоматизирани.

[ad id=“225664″]

И това са само последните големи инвеститори, създаващи производства и обогатяващи и без друго разнообразният бизнес на Пловдив. Да не говорим, че в града на тепетакта влязоха повечето световни IT-гиганти и промениха както пазара на труда, така и нивото на заплатите.

Какво прави в това време Стара Загора?

Ами нищо. Местната власт се скъсва от работа да реализира средствата по европроекти, облагородяващи градската среда и това е прекрасно. Проблемът обаче е, че скоро няма да има кой да се възползва от красивите улици, тротоари, паркове и междублокови пространства, освен пенсионери, отдъхващи сред красива и благоустроена атмосфера след края на активната си трудова дейност. Санаториум или място за живот и отдих за третата възраст ще е Стара Загора след не много време?

[ad id=“103804″]

Вече е наложително местната власт, освен за днес и утре, да заработи и за „вдруги ден“, че и за след „година“. От десетилетия регионът се излежава върху постепенно изстиващия „труп“ на енергийния комплекс, чието време е преброено, колкото и да е дълго. Бизнесът – главно съпътстващ пак енергийния комплекс, си къса по нещичко с психологията по-скоро на чакала, отколкото на пчелата. Разнообразието от професии и работни места е сведено до минимум, към него клони и заплащането на труда извън комплекса, защото мисленето на чакала води и до размерите на чакала – не на вълка, за тигър – азиатски или друг, да не говорим. Младите старозагорци отскачат чат-пат на гости на родителите, а след 15 години при това темпо – на гости на баба и дядо, но живеят и работят в Пловдив, София и чужбина.

Тъжна е перспективата: един от най-красивите градове на България – град на старци. 

Скъпи съграждани, изтърваме влака, че и каруцата трудно догонваме. И е работа на всички ни да поставим на дневен ред важните задачи и да поискаме решаването им от онези, които са наши избраници на всички нива на властта. Решаването на ежедневни, на спешни проблеми и задачи (от Бедечка до лошо направена площадка за игри в някой квартал), е рутинно задължение, но то не дава перспектива и бъдеще. Време е за важните, а не за спешните задачи. Иначе направо да определяме срока от кога да обявим цялата Стара Загора и региона за зона за отдих и преживяване на най-възрастните. Всъщност като се замисля, това си е бизнес идея. Въпросът е такъв ли бизнес искаме?