Поетът Таньо Клисуров публикува във Фейсбук трогателно стихотворение, с което се сбогува със своя приятел, художника Христо Танев, отправил се в другия, може би по-добър свят.
ЧОВЕКЪТ С ДАРБАТА
На Христо Танев
На този свят човекът с дарбата е вечният дневален,
будува чак додето тъмнината се източи,
завива зъзнещия със словесно одеяло,
но пак от себе си не е доволен – на всеки иска да е топло.
Ще затанцува с хромия – боязънта му ще надвие,
за тъжния мелодия по-весела ще изсвирука,
за жадния ще нарисува извор, за да се напие,
на уморения пък ще рече: „Почивай тука,
във тази къща от мечти, а сутринта ще те събудя –
да тръгнеш, ако искаш, по една от своите посоки.“
Човекът с дарбата не върши нищо по принуда,
подхожда към нещата с вдъхновение и кротост.
Не е богат благотворител, а на гладния предлага
от своя хляб, замесен с думи, и бои, и звуци.
Поискат ли му нещо – на сърцето му е драго,
макар че щедростта на другите накуцва.
С тръба понявга стряска позаспалите министри
/не се страхува за заплатата си, нищо че е патил/ –
изпраща им тревожните си и бодливи мисли,
като горчивото лекарство им е неприятен.
Той не за орден „Стара планина“ го прави, не за слава
и на държавното дърво не се катери за високи щатове.
Такъв е генът му. И ако всеки ден не се раздава,
човекът с дарбата, повярвайте, е най-нещастният.
Таньо Клисуров
Скъпи приятелю, някога ти посветих това стихотворение. Позволявам си с него да ти кажа, че няма да те забравя.
.
