Поколения Любов

Започваме нашата нова рубрика – музей на красивите връзки, с поколения любов в един род – родът на Дукови. Целта не е да разказваме просто красиви или пък не толкова красиви истории, а да създадем място в пространството „Любовен портал“, където всеки може, вглеждайки се в опита на много други двойки, да се научи да гради, да създава, да живее щастливо и смислено. Можете да заявите смелостта си да подарите част от живота си на другите, особено на най-младите, търсещи все още себе си и човека до себе си, чрез разказ, натискайки бутона „Изпрати новина“ на zarata.info Очакваме Ви като партньори в нашата съвместна мисия! Вашите лайкове и споделени мигове ще са общата ни победа над чувството за неудовлетвореност и нещастие!

[ad id=“225664″]

Щом видях Неви, буквално чух някой да ми казва: „Това е жена ти!“
Приказката започва много назад във времето, но тук ще стане дума за Паунка и Христо Дукови, за Невена и Божидар Дукови и за децата им.
Щастлив съм, че имах такива родители, майка ми почина преди 7 месеца. Винаги много съм ги харесвал и обичал, въпреки, че режимът на дисциплина бе много строг. Традициите са това, което винаги ще помня. На Коледа пеехме „Ой, Коледо, мой Коледо, роди се Боже чедо!“. И децата ми я знаят и пеят на Коледа днес. Дори внук ми в Америка я знае. Заговезни – деня на прошката, бе невероятен в нашия дом. Идваха кумците на родителите ми, племенници, деца… Една общност от задружни хора с красиви намерения – много по-късно го разбрах, но съм усещал тази общност и красотата на прошката. Вързваха ни сладки гевречета за тавана и със зъби трябваше да ги уловим без да си помагаме с ръце. Веднъж дори остана едно зъбче върху геврек – явно вече разклатено, разказва Божидар Дуков, собственик на „Дукс фото“.
Майка му е баща му се женят през февруари 1948 г. На следващата година се ражда брат му, през 1955 г. – Божидар. От 1949г. До 1952 г. Христо Дуков е пратен в лагера в Белене. Не за друго, а защото е бил единственият мъж-наследник на вуйчо си, който преди 9 септември 1944 г. е военен комендант на Стара Загора и е убит някъде до „Самарското знаме“ с особена жестокост. Нямал е деца, така че под прицел попада племенникът. Страшно!
Баща ми още сънува и днес пълзящи по гърдите му мишки, както се случвало в лагера – животинките търсели къде да се стоплят. Разказвал ми е как са хвърляли труповете за храна на прасетата. Оцелява! И се връща. Оцелява заради любовта на живота си. Дава ми шанс да се родя и аз. Семейството ни оцелява. А как ни възпитаваше в непрестанно възхищение, уважение и любов към съпругата.

Беше влюбен в майка ми до последния й миг и дори след края й

Спомням си как като се връщаше от работа винаги носеше на майка ми цветя, подаваше й ги с обяснение колко много я обича и с целувка – винаги. Винаги вървяха ръка за ръка. От майчето – така й казваше, нямаше по-красива, по-добра. Никой не можеше да сготви за него нещо по-вкусно от нея. И така 65 години щастлив брак. А не беше лесен характер, но майка ми неизменно намираше пътя, тона, думите, погледа без острота, без натякване. Всъщност като се замисля, постигаше своето. Той с радост й го даваше, споделя Божидар ипродължава вълнуващия спомен и анализ за духа но рода си.
Децата винаги си избират модел. Мисля, че дори преди да съзнавам съм избрал баща ми. Доста сходни са характерите ни – 95% съм той. Аз също не съм лесен. За радост съм взел много и от трудолюбието му, родолюбието, отношението към семейството и безрезервната любов към децата. Като заживяхме с Неви направо й казах: „От майка ми можеш да научиш много…“.
Любовта е емблемата на рода ни

[ad id=“225664″]

казва Дуков. Не само към партньора и децата, а и към хората изобщо. За рода ни комшията е нещо свещено. Никога не съм присъствал на свада или конфликт, на вражда със съсед като дете. И аз сега посрещам с уважение и приятелство комшиите и не само. Баба ми Мария Кожухарова казваше: „Човек може да живее щастливо и без пари. Без любов не може да живее щастливо, ако ще и всичко на този свят да е негово.

И друго казваше: „Бог е любов! Ако ти пука за човека до тебе, за хората, които срещаш – успял си“.
В Разговора ни се включва и Невена: Влюбването е ясно, но за любов трябва още много. Нужна е постоянна, желана и от двамата комуникация, споделяне, съпричастност. Божидар, освен съпруг, баща и партньор, ми е най-добрия приятел, най-добрия колега…

Всичко ми е. Това усещане за „всичко“ го изразяваме ежедневно

непрестанно и се чувстваме добре заедно. На тази Нова година „избягахме“ да празнуваме сами – децата са вече големи. Нито минута не ни беше скучно. Разговорите ни винаги са интересни, разнообразни, смислени, изграждащи. Темите са от проблеми на човечеството и държавата, до взаимоотношения и какво ли още не… Наистина научих много от родителите му и много опазихме и предаваме нататък – традициите, които са празници на цялото семейство и във всяка от тях любов и съпричастност.
Много весело беше, когато всички живеехме заедно, усмихва се Божидар.
А когато се преместихме в свое жилище, направихме от него не място за живеене, направихме дом – за нас, за децата ни, допълва Неви.
Нямаше как да не попитам как точно са се запознали Невена и Божидар. Инициативата за разказа поема той, а Невена се усмихва, слушайки го така, както само обичана и обичаща жена може да се усмихва.
Моят личен живот мина през доста перипетии преди да я открия. Първата ми съпруга почина много, много рано – двете ни дъщерички бяха мънички, а ние съвсем млади. Дълго проклинах Бог. След време направих изключително несполучлив опит за семейство с неподходящ за мен човек, но пък се роди третата ми дъщеря – приказно чудо като първите две. Тя беше още малка като се срещнахме с Неви и още като я видя, се прилепи към нея, все едно, че отдавна я е чакала.
Та един ден на събиране на фотографите в клуба ни, една дама се занимаваше с анализ на цветокорекции. Като спец по темата се намесих, а тя вдигна поглед към мен – ама какъв поглед: въпросителен и леко възмутен от типа на „Ти пък кой си?“ – Божидар поглежда закачливо Невена.
Ами как – дошъл акъл да ми дава…, смее се тя.
И тогава стана нещо странно, направо е необясниво. Ясно чух как някой ми каза: „Това е жена ти!“. Толкова ясно, че се огледах да не би някой от колегите да се майтапи, но всички бяха далеч – вълнението на Божидар Дуков и до днес го осветява с особен лъч, когато разказва това.

Невена не му отговаря нищо и си тръгва без да се запознаят. Запознават ги приятели година по-късно, но Божидар казва, че през цялото време е знаел, че вече я е открил.
Най-напред станахме приятели. После най-добри приятели. После се превърна в единствения човек, на когото мога да разчитам изцяло. После приятелството порастна в любов – така се случи с мен, казва Неви. За Божидар явно мълниеносното осъзнаване на съдбовната среща с любовта е създала друг механизъм – любов, доизграждана с приятелство, партньорство…
Убеден съм, че Господ ми я посочи. Вярващ човек съм.

Може би Бог ме е водил към нея, а аз с прибързаните си избори непрекъснато съм усложнявал плана му

смее се Дуков.
И казва най-важното: Неви дойде и стана хоросана на семейството ни, лепилото, което направи отново цели душите ни, създаоде духа на дома ни с всичките 4 деца – Божидар и Невена имат син Симеон, който ще навърши 18 години.

[ad id=“225664″]

Имаме и три внучета вече, хвали се Невена, която изглежда едва малко по-голяма от сина си, но внуците я напричат бабче Неви, а най-мъничкото протяга ръчички и добавя: „Гуш“, дори когато я види по скайпа.
Тайната на любовта ли? Ами пак ще цитирам моята баба Мария, която ми даде мъдростта да знам кое е важното: Ламтежът, алчността, убиват любовта винаги. Когато хората не могат да осъзнаят щастието си, а ламтят да се сдобият с още и още, с нещо различно, с повече и повече, не разбират, че винаги, когато придобиваш нещо-губиш нещо. Така е на този свят – вземеш ли нещо, губиш друго. И е важно да го знаеш и да преценяш във всеки миг дали придобитото ти е по-ценно от онова, което ще загубиш. Но хората не преценят, не мислят и често стигнали най-сетне до онова, за което са ламтяли, изведнъж разбират, че всъщност нищо не им е останало“, казва Божидар Дуков.
Няма какво повече да се добави. Може би освен това, че децата на Дукови – и четирите: Паулина, Христина, Десислава и Симеон, строят нови мостове в света ни, на които да сложат емблемата на рода: Любовта.