Конкретно за Кюстендил той коментира: „Когато станаха интензивни връзките между България и Македония, заради този клан мисля, че вдигнаха стената, за да не могат да нападат тировете. И в този план така продължаваме 25 години с тези Гольовци“.
Той говори по темата и в по-общ план.
„Министерството на образованието се похвали, че 40 хиляди деца са върнати в училище. Моите данни са, че са само 2 хиляди. Другите са в чужбина. Истината е друга. Българската държава няма реална интеграционна политика за този етнос. Да не ми говорят, че по времето на социализма, че минавайки през строителни войски, са усвоявали някаква професия. В края на март са т.нар. пазари за булки. И никой никога не ги е спирал. Докато ние като общество се отнасяме към това като етнотрадиции… Къде са правата на децата? Конвенцията на ООН за правата на децата е дори над Конституцията ни. Ако я прилагаме, ние дори ще можем да ги заведем в училище“, каза още Монов.
„Идеята е една – без образование нищо няма да стане. Поне по Конституция можем да ги задължим да ходят на училище“, добави Монов.
Психологът коментира и четворното убийство в Нови Искър и проблема, че младежът, убил роднините си, е страдал от психически проблеми и майка му е събирала средства за лечението му.
„Нормално за човек с неговата диагноза. Има предварителна диагноза. Като човек, който с това си вади хляба, мога да кажа, че ние не просто нямаме система, ние нямаме наченки на система да помагаме на подобни хора. И утре всеки може да е в подобно състояние. Утре може човек, който е в гранично състояние, да излезе на улицата, да намери оръжие… Поне да се задейства инстинкта ни за самосъхранение. И тези 6 милиарда… Аз съм правил изчисления, не трябват много пари, за да направим едно сито, за да улавяме тези хора“, изтъкна Монов.
Конкретно за Нови Искър той дори даде пример, че никой не е отишъл в училищата, за да окаже психологическо съдействие на децата, а самите те не спирали да говорят за убийството.
„От 20 години говоря, че трябва да има Национална служба за психологическа помощ. Защото това е още една травма за обществото. Колко още неща трябва да се случат, за да започнем да се грижим“, попита риторично и обясни, че дори няма клинични пътеки за психологично лечение.