Полярни сови: потайните ловци на Севера

[ad id=“225664″]

В необятното царство на животните – полярната сова е един от редките видове хищни птици, характерен с приспособимостта си към екстремните полярни уловия.
Макар че в наше време, твърде малко от хората, населяващи умерените ширини, имат шанс да се срещнат на живо с тази невероятна птица – със своето специфично излъчване и неоспорима красота, тя оставя незаличим образ в човешката фантазия и успява да присъства дори в детските мечти.

Полярната сова е птица на арктичната тундра, но се среща и по открити пасища и полета. Тя рядко рискува да живее в гористи местности. По време на югозападната миграция се появява по бреговете на езера, морета, блата и други водоеми.

[ad id=“238430″]

Понякога можем да я видим дори по високите части на сгради в градовете.
На Северния полюс полярната сова обикновено спи по заледени хълмове и се размножава на места, вариращи от ниските долини до планинските склонове и плата над 1,000 метра височина.

[ad id=“263680″]

Полярната сова достига дължина между 51 и 68,5см.,като средно женските са дълги 66см., а мъжките 59см. Размаха на крилете достига между 137 и 164 см.. Совите тежат между 1134 – 2000 г., като средно женските тежат 1707 г., а мъжките 1612 грама. Поддържа телесна температура от 38 до 40 градуса, дори температурата на въздуха да е – 50.
Може да върти главата си до 270 градуса в търсене на плячка. Когато е застрашена, полярната сова започва да се преструва на мъртва и това често кара враговете й да я оставят на мира.

Полярните сови са активни по време на деня, от зора до здрач. Те имат прав и кратък, спокоен и ниско до земята полет, с бавно и тежко спускане и бързо издигане.
При горещо време, те се разхлаждат чрез разперване на крилата си. Полярните сови са много агресивни, когато пазят гнездата си.
Обикновено летят високо, колкото самолет. Това помага при ловуване, защото така жертвите не могат да я видят. Когато ловува на земята, се преструва, че не вижда или забелязва жертвата си, но всъщност са винаги много бдителни.

Повечето ловуване е в стил стоене и оглеждане.Тези сови са главно дневни, въпреки че могат да ловуват през нощта също толкова добре. Плячката се залавя на земята, във въздуха или се грабва от повърхността на водни басейни.

[ad id=“218001″]

Снежните сови са главно зависими от лемингите и полевките изцяло в техния арктичен и зимен ареал. Когато те са оскъдни, са принудени да се хранят широко с малки бозайници и птички. Някои бозайници жертви включват мишки, диви зайци, ондатри, мармоти, катерички, обикновени зайци, прерийни кучета, плъхове, къртици и други животни с козина.
Птичият улов се състои от бели яребици, патици, гъски, крайбрежни птици, фазани, тетреви, американски водни кокошки, гмурци, чайки, пойни птички и късоухи сови. Полярната сова се храни също със риба и мърша.
Някои гнездящи сови минават от леминги и полевки на млади бели яребици, когато има възможност. Обикновено тези сови не ловуват много наблизо до гнездата си, докато други птици, като снежната гъска, често гнездят до тях, за да се възползват от тяхната защита срещу лисици.

Полярната сова гнезди почти единствено на земята, където женските издълбават плитка дупка с ноктите си върху възвишение, могила или скален блок. Изоставени орлови гнезда и купчинки чакъл се използват от време на време.
Гнездото може да бъде направено от късчета растителност и сови пера. Трябва да се намира до добро място за ловуване, да не бъде до сняг и от него да се вижда заобикалящата го среда. В някои области малко сови си имат свое пространство за размножаване между годините, но в други райони двойка сови може да гнездят на едно и също място дълго време. Територията около гнездото заема от 1,5 до 6,5 квадратни километра (от 0,6 до 2,5 квадратни мили) и се застъпва с тази на други двойки.

Размножаването започва през май месец. Люпилото е силно зависимо от храната. Полярната сова може и да не свие гнездо изобщо по време на година с малък брой леминги. Пологът нормално се състои от 5 до 8 яйца, но при добри условия за живот достига и 14. Те се снасят приблизително на 2 дена и средно са около 57 x 45 мм.
Женската мъти, докато мъжкият носи нейната храна и пази гнездото. Яйцата се излюпват 32-34 дена по-късно на интервал два дни, което води до голяма възрастова разлика при големи полози. Голишарчетата са покрити с бял пух, който после опадва. Те започват да напускат гнездото след около 25 дни, далеч преди да могат да летят. Оперението им се появява 50 60-ия ден. И двамата родители хранят и се грижат за малките, яростно ги защитават и може да атакуват всеки неканен гост до 1 километър от гнездото!

Полярната сова гнезди веднъж на година и е много вероятно да не създаде ново поколение, ако първото е загубено.

Полярните сови могат да живеят най-малко девет и половина години на свобода и до тридесет и пет в плен. Природните им врагове са няколко полярните лисици и вълци ги нападат по време на размножителния им сезон, докато морелетниците взимат техните яйца и пилета.

Този вид е характерен за циркумполярните – Арктични райони на Северна Америка. Полярната сова се размножава в Западните Алеутски острови; от Северна Аляска, Юкон, Принц Патрик и южния район на Северните Елсмиърски острови до крайбрежна Западна Аляска, Северен Макензи, Южен Кийуатин, крайните части на Североизточна Манитоба, Южен Хамптън и Белчърските острови, Северен Квебек и Северен Лабрадор.
Полярната сова е изключително номадска. По време на ниска популация на лемингите и полевките или от прекомерен студ и сняг големи придвижвания се забелязват в Южна Канада и Северните Щати.
Тези инвазии настъпват на всеки от три до пет години, но са много рядки. Възрастните женски остават на най-отдалечените северни райони, докато все още неузрелите мъжки се придвижват на възможно най-южните части по време на тези събития. По време на добра годишна популация на лемингите полярната сова изобилства по местните райони, но по друго време е рядко срещана.