Тези истерични крясъци периодически се надават, когато някой загрижен баща разгърне учебниците по история на сина си и се сети, че когато е бил малък е учил „Даваш ли, даваш Балканджи Йово, хубава Яна на турска вяра?|“. Спомня си как прословутия балканджия е дал да му отсекат и двете ръце и давата крака, но не е дал сестра му да приеме исляма. Друг е въпросът защо е трябвало да я ДАДЕ на „турска вяра“, след като турците са могли безнаказно да я помюсюлманчат. Но темата за доброволното и насилственото приемане на чуждата вяра е друга тема, а в случая става дума за бащата, който видите ли, като прочита за османско владичество и се ужасява: „Как владичество? Как тогава Крали Марко и три синджира роби? И нали Вазов е написал Под Игото, а не под владичеството?“ С подобни разсъждения се нахъсват и неговите приятели на по чаша бира в близката кръчма. Създава се група от съмишленици. С всяка изпита чаша екзалтацията нараства. Групата става внушителна. Някой от тях звъни на познат репортер от местния сайт. Скоро следва публикация. В експресна анкета обществото се разделя на две. Като навсякъде. Отговорите на тези, които искат да сме били под робство се оказват по-кресливи. Обждане по телефона да директора на училището и до учителя, който – колко удобно, в момента е в отпуск. Следва сутрешен блок и интервю с министъра на образованието. Не закъсняват декларациите на ВМРО и АТАКА…
Сценарият е познат почти до баналност. И все пак, за всички онези, които са учили по-сериозно история като ученици, ще поясня, че техните учители са преподавали по учебници писани от най-големите светила на нашата историческа наука признати и до ден днешен. Там терминът е „владичество“. На снимката се виждат първите страници на т.н. Академична история излязла от печат през 1983 г.
Най-добрият български скиор Алберт Попов постигна историческа първа победа на старт от Световната купа в…