ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ
в-к „Септември” бр. 146, 1980 г.
СТУДЕНТСКИ ПРАЗНИК `80
ПОТОМЦИ НА ЧЕРВЕНИТЕ ФАКУЛТЕТИ
Пред празника на българските студенти във Висшия институт по зоотехника и ветеринарна медицина се чувствува особено оживление. Поредица от комсомолски инициативи, делови и празнични срещи, разговори, ведро настроение и много усмивки – това е най-характерното за първите дни на декември тук. Сред този забързан ритъм потърсихме няколко отговора на въпроса: какви мисли ви вълнуват в навечерието на 8 декември!
Професор Асен ПАВЛОВ, ръководител на катедра „Марксизъм-ленинизъм”: „Преди всичко това, че ние, бонсистите, съумявахме на този ден да се веселим като всички млади хора и същевременно да покажем с поведението си, с проявите си, че сме истински патриоти, достойни приемници на дейците на националноосвободителната епоха, борци за нов, по-справедлив свят. На 7 срещу 8 декември в полунощ се събирахме в центъра на София пред паметника на Васил Левски. И на това свято за всеки българин място падахме на колене и запявахме песни по стихове на Ботев, посветени на Апостола, полагахме клетва за вярна служба на народа. На фона на това наше поведение рязко се открояваха пиянските скандални оргии на студентите – легионери, ратници и бранници.
На нашите студенти по случай празника пожелавам трудолюбие, да израснат като добри специалисти, да бъдат полезни в умножаването на народното богатство, в ускореното изграждане на развитото социалистическо общество”.
Светлин ТАНЧЕВ, асистент в катедра „Генетика и развъждане на селскостопански животни”: „Скоро завърших ВИЗВМ и все още се чувствувам много бпизо до студентите. Дълбоко ме вълнува всичко свързано с тях… Винаги ще си спомням за първото си чествуване на студентския празник, за първото факлено шествие на улиците на града, станало вече традиция, срещите с нашите професори-бонсисти, младежкия бал… Ние, възпитаниците на ВИЗВМ, се гордеем, че сме потомци на героите от червените агрономически и ветеринарно-медицински факултети – Адалберт Антонов – Малчика, Петър Богданов, Марин Боев, Анко Кръстев, Димитър Караиванов, Йосиф Йосифов и редица други, дали живота си в борбата против фашизма и капитализма”.
Атанас БОЧУКОВ, студент от V курс ветеринарна медицина: „Сегашният 8 декември за мен се характеризира с две неща: първо – много ме вълнуват въпросите около завършването на института. Тази година е последна и решаваща за оформянаето ми като ветеринарен лекар. На мен съвсем не ми е безразлично как ще бъда подготвен, защото става въпрос не просто за личностна реализация, а и за моя принос в такъв решаващ отрасъл на народното стопанство, какъвто е животновъдството. Второ – радвам се, че празникът ще бъде добре организиран, че ни предстоят много емоционални мигове”.
Абдул Джабар ХАЛИЛ, гражданин на Сирийската арабска република, студент ІV курс ветеринарна медицина: „Гордея се, че съм студент в България и особено, че уча във ВИЗВМ. За първи път празнувам 8 декември в София, двадесет дни след моето пристигане у нас. Тогава за първи път почувствувах голямата грижа и внимание от страна на социалистическата държава към студентската младеж. 8 декември предизвиква у мен редица мисли и съпоставки: при какви условия са празнували българските студенти преди 9 септември 1944 година, колко жертви са дали в борбата, как празнуват те днес, а заедно с тях и ние.
-Ние, чуждестранните студенти, даже празнуваме два пъти – в предпразнична делова среща с ректората на института и после заедно с нашите български колеги сред музиката и веселието. Сред многото си български приятели, сред красивия и сърдечен ваш народ и красивата и гостоприемна България ние не се чувствуваме далече от народ и родина”.
Йовка ПЕТРОВА, студентка-първокурсничка от зоотехническия факултет: „Мисля, че от всички най-развълнувани сме ние, първокурсниците, защото студентският празник е нещо ново в живота ни. Досега 8 декември беше обикновена дата за нас, от тази година придобива особено съдържание и романтика. С празника приближава и първата ни сесия”.
Студентският празник за преподавателите и студентите от Института по зоотехника и ветеринарна медицина е равносметка за постигнатото в учението и труда, израз на признателност за грижите на партията и вярност към нейната идеология, изява на жизненост и дръзновение, вяра в бъдещето на страната. Той е стимул за студентите за достигане на следващите върхове в тяхното професионално и идейно израстване.
Иванка ГОСПОДИНОВА
