„Празниците ми не са пусти и сърцето ми не е празно“ – историята на една млада жена, в която има много светлина

В тъжната история на една млада жена всъщност има много светлина и тази светлина се излъчва от нейните очи, от нейната жажда за живот, от нейната бликаща благодарност.

Даниела Стефанова е само на 32, но е минала дълъг и мъчителен път. От  2007 г. тя живее в Дома на инвалида в Стара Загора. Изоставена е от родителите си още след своето раждане, не ги познава, а и не иска да ги търси. На 7-годишна възраст се разболява от мускулна дистрофия, която бавно, но сигурно я приковава в инвалидната количка. Преминава през няколко Дома за деца с физически увреждания в страната и от 9 години е в Стара Загора.

Тук тя създава свое символично семейство, което запълва целия ѝ емоционален свят. Разказва с много топлина за своите приятели и благодетели. От дълго време ѝ се искало да бъде кръстена, но все търсела подходящия човек. В деня, в който дошла на работа в Дома медицинската сестра Албена Колева, Даниела я „усетила“ с цялото си същество и оттогава тя я нарича „мамо“, въпреки, че Албена е само на 40 години. Грижовната служителка става кръстница на Даниела, която я обожава.

С много обич младата жена разказва и за своя „татко“, с когото се запознава по интернет. Стоян Драганов е софиянец, на 55, има собствено

семейство – съпруга и двама сина, като единият е на възраст колкото Даниела. Всички те понякога разговарят в скайп с нея, застанали заедно пред монитора. Намерили са се в сайт, където играят карти и така от няколко години се чуват по телефона почти всеки ден, а щом има турнир по белот, Стоян идва от София, предварително извадил едната седалка от автомобила си, за да може да качи Даниела с инвалидната количка и да я заведе да се забавлява.

Ако мислите, че в семейството на Даниела няма вуйчо и леля – лъжете се. И тези „роднински връзки“ тя е осъществила много успешно. Иво Йорданов е нейният „вуйчо“, също софиянец, също от хората, които играят карти в нета и голям благодетел на младата жена. Заедно със Стоян Драганов те винаги са на една ръка разстояние от мен, разказва Даниела. Без да искам нещо, те вече знаят и са насреща. Батериите на количката ми издържат до 5км и ако не са те двамата да ми купуват акумулатори, аз няма да мога да се разхождам в града, а това е основното, което ме социализира с останалия свят.

„Леля“ е старшата сестра в Дома Магдалена Колева, с която са изградили съвместна връзка на взаимопомощ и много се разбират.

Имам си и сестричка – Диана Любенова, която също живее в София и винаги, когато има време и може да отскочи до Стара Загора, идва, за да ме види. Разговаряме за за двете ѝ дечица и срещите с нея ме зареждат с много енергия и позитивизъм, с удоволствие споделя Даниела.

Никой от хората, за които разказва Даниела не се противят на нейните обръщения към тях, напротив.

Никога не ми е било удобно да искам нещо за себе си, споделя младата жена. Знам и съм оценила, че приятелството е всичко и най-ценно е да имаш топлината му. Празниците ми не са пусти, а сърцето ми не е празно. Много исках да благодаря на тези хора край мен и се радвам, че го направих чрез ЗАРАТА! Обичам ги! Те са моят по-добър свят…