Преди години село Лясково носи името Харизанова махала

Село Лясково, Община Стара Загора се намира на 10 км западно от град Стара Загора. Разположено е в южните склонове на Средна гора, по северния бряг на река Съзлийка (Баненска). Реката е екологично чиста, тече от североизток на югозапад и е с голямо стопанско значение за населението на селото.
Село Лясково е с благоприятен умерено-континентален климат със Средиземноморско влияние. Климатът се определя в най-голяма степен от преминаващата край селото река Съзлийка, в протежение на 3 км и от надморската височина, която е между 250 и 680 метра надморска височина.
Всички възвишения около село Лясково са обрасли с гъста гора от дъб, габър и осен. В радиус от 10 км няма индустриални обекти. Няма такива и по течението на реката, което запазва въздуха, почвата и водата екологично чисти.

Ако разтворим историята, ако се поровим из летописните бележки, ще разберем, че село Лясково е село, което води началото си векове назад.

По време на Римската империя на запад от Берое (Стара Загора) до събирането на трите реки: Съзлийка, Лозенска и Читалка е имало тракийско селище. Историците разказват, че жителите на всички тези селища на запад от Августа Траяна били от тракийското племе Пирогери. Тракийските селища са съществували до към 5 век. След разрушаването на селището от варварите животът отново се възстановява, защото тук съществуват прекрасни природни условия за живот – тук протичат и се сливат макар и малки реките: Съзлийка, Читалка, Лозенска и Могильовска. Покрай тях има хубави поляни, пасища, а по околните хълмове – гори. Има и плодородни земи за обработване. Тук е имало отлични условия за риболов, животновъдство и земеделие.

През турското владичество, вероятно и по-рано, това селище се е наричало Харизанова махала. Някои стари хора от село Лясково казват, че Харизанова махала значело Нарязана махала. Харизанова махала е престанала да съществува като селище в края на 18 век. Развихрили са се кърджалийски и даалийски размирици и oпустошили селището. За да се спасят от тези неволи, притеснения и ограбвания селяните започнали да напускат бащиното си огнище. Населението на това селище се е пръснало по околните села. Едни отишли в Балаклии (сегашното Лозен), други в Елхово и Ашик сенеклии (дн. Кирилово), а трети навлезли по дълбоко по течението на реката и сложили началото село Пандаклии (сега Лясково). После се изместили по на север по слънчевия склон на хълма, където е сега село Лясково. Наречено е така, понеже се заселили покрай горички от лешници, растящи покрай реката.

Така селото се разраства постепенно. Към 1872  селото е брояло около 50 къщи. Когато поп Минчо Кънчев извършва проверка на селата в Старозагорска околия през 1872  по нареждане на Васил Левски, той пише в книгата си „Видрица“, че село Пандаклии тогава е имало 50 къщи, имало е просто училище, където са се учили 18 деца. Учител е бил Иван Николов.
Когато Стара Загора гори запалена от турците населението напуска селото и избягва в Балкана. Селяните срещат първи руските войски при с. Селци. През зимата на 1877 – 78 г. мъже от селото форсират Тревненския балкан с отряда на руския ген. Мирски.

След войната националното пробуждане обхваща и жителите на с. Лясково. Възстановява се училището, като паметник внедрявал просвета, наука и култура между жителите на селото. Извършва се водоснабдяване, прокарва се път до Стара Загора и всичко това с труда и средствата на населението. Появява се идеята за изграждане на храм. Липсват точни сведения за инициатора за построяването на храма, но се предполага, че обслужващия по онова време енорията поп Симеон Атанасов е станал причина да се вземат мерки за събиране на средства за построяване на храма. Знае се, че средствата са събирани предимно от местното население. Хората от селото са положили и много труд, като са доставили камъни и пясък за постройката. Започната е през 1895 година, а е завършена през 1896 година.