Преображенският манастир „Св. Преображение Господне“е разположен на река Янтра на 6 км северно от Велико Търново, и на около 112 от Стара Загора. Намира се под непристъпните отвесни скали над левия бряг на реката, заобиколен от чудна природа.
[ad id=“225664″]
Той е 4-ти по големина сред манастирите в България.
Основан е по времето на Втората българска държава през XIII-XIVв. Възникването на Преображенския манастир се свързава с личността на втората жена на българския цар Иван-Александър – Сара и сина им цар Иван Шишман. Te даряват много средства за реконструкция и ремонт на обителта. Поради това манастирът е известен и като Сарин или Шишманов. Той играе и важна роля в духовния живот на българската столица през XIV век.
През средновековието Преображенският манастир е бил разположен на около 400 – 500 метра южно от сегашното си местоположение. Първоначалното място на манастира е било изоставено след разрушаването му по време на завладяването на Търново в края на XIV век. След падането на България под турско власт манастирът е неколкократно опожаряван и плячкосван, а в последствие е разрушен напълно.
[ad id=“218001″]
На сегашното си място Преображенският манастир е възстановен през 1825 г. от рилския монах отец Зотик, който през 20-те и 30-те години е игумен на манастира. Строежът на главната църква започва през 1834 г. и е възложен на Димитър Софиянлията. Заради участието си във Велчовата завера от 1834-1835 г. майсторът е обесен от турците през същата 1835. Тогава със строежа се заемат уста Кольо Фичето и уста Иван Бърната. Интериорът и външните стени на храма са украсени със стенописи от големия български художник Захарий Зограф. Строителството в Преображенския манастир продължава активно до 1863. Тогава под ръководство на Кольо Фичето се издигат цялото югоизточно крило с малката гостна и големия вход и малката църква „Благовещение“. Заедно с някои постройки, градени след Освобождението, Преображенският манастир добива днешния си вид.
Една от основните забележителности в манастира е сцената „Колелото на живота“, изписана на външната южна олтарна стена.
[ad id=“218548″]
Обителта разполага с библиотека и музейна експозиция, които съхраняват книжа, исторически документи, ценни средновековни български книги и икони, както и други произведения на приложното изкуство.
Преображенският манастир е мъжки и постоянно действащ. Той не предлага настаняване и храна, но за сметка на това е съвсем близо до Велико Търново. Там туристите имат богат избор от места за нощувка и заведения за хранене.
