През 60-те години старозагорци са правили шейни, дълги 6 метра

Христо Колев е роден преди 74 години. Почти целият му живот е преминал в Стара Загора. Учил е най-напред в Трето средно (сградата на „Максим Горки“), a после – във Второ средно училище (сградата на„Ромен Ролан“).

[ad id=“225664″]

[ad id=“263680″]

По-късно завършва задочно Електротехника и работи по специалността си в държавни предприятия.

Живее в къща срещу Окръжна болница.

Възрастният човек помни интересни неща за миналото на Стара Загора, и беше любезен да разговаря на тази тема с репортер на zarata.info. Сладкодумният разказавач веднага помоли разговорът да се води на „ти“.

Ти кореняк старозагорец ли си?

Да. Всъщност само по майчина линия. Майка ми Мария е от Стара Загора. Беше начална учителка.

На колко места си живял в града?

Оооо, на много. Къщата на семейството на майка ми още стои – намира се в малка уличка, западно от Синдикалния дом. Живеехме там, когато бях малък, но после къщата остана за роднини на майка, и се наложи нашето семейство да се премести под наем в едно от малките триетажни блокчета до жп гарата. По-късно купихме къща, която се намираше до сегашния стадион „Берое“. Но къщата я събориха през 1969 година, поради нов градоустройствен план.

[ad id=“236999″]

Къде точно се е намирала въпросната къща?

Беше източно от стадиона, до обръщалото на автобусите. В двора имахме една смокиня, която още си стои на мястото. По нея може да се ориентираш къде е била къщата.

Сетих се, че съм виждала смокинята. Разкажи нещо интересно за този район на града по времето, в което си живял там.

Ами тогава нямаше вода в домовете на хората. Водопроводът го прекараха чак към 60-те години. Преди това вземахме вода от една чешма, която се намираше до една топола, където сега е обръщалото. Понякога чешмата пресъхваше и ходихме да си наливаме вода от голям кладенец, който беше наблизо. Той беше отдясно на къщата на милионера – така я наричахме, защото някога там е живял милионер.

Не бях чувала за тези неща. Имаше ли транспорт в Стара Загора по онова време?

Никакви автобуси нямаше през 60-те години. По-късно пуснаха 1-цата по „Цар Симеон“, а след това и 2-ката, която се движеше от стадиона до жп гарата. „Двойката“ беше малко автобусче с 25 места. Но зимата, като замръзваше всичко автобусът спираше. Тогава ние – децата си правехме интерeсни шейни, дълги по 6 метра.

[ad id=“237001″]

Цели 6 метра?! Какви бяха тези шейни?

Ами сковавахме ги от дъски – тогава дъски се намираха във всеки двор. Отдолу на шейните слагахме тръби – големите батковци го правеха. Отпред поставяхме кормило от истинска малка шейна. Ние, по-малките сядахме около него, за да го натискаме. И така с шейните стигахме чак до гарата.

Много интересно. Сега кажи откъде на времето си купувахте хляб?

Имаше една фурна срещу параклисчето с костницата. Целият град от там си купуваше хляб.

Целият град само от една-единствена фурна?

Ами тогава Стара Загора беше малко градче.

[ad id=“238430″]

Кажи какво ти липсва в сегашния голям град от онова време?

Тогава имаше така нареченото „движение“ – всяка вечер хората излизаха – кой със семейството, кой с приятел, и се спускаха по десния тротоар от операта чак до езерото в станционнната градина. Обличахме си новите дрехи за „движението“. Понеже, както вече ти казах, градът беше малък и всички се познаваха. По време на „движението“ срещнеш този, срещнеш онзи, заговорите се. Научаваш това, научаваш онова. Хубаво беше. Сега няма такива неща. Освен това в онези години в Стара Загора имаше две кина – „Септември“ и „Гео Милев“. Голямо забавление си беше да идеш на кино.

Е, то и сега има кина в града.

Абе, зная че има, ама някак си не са както едно време. Животът вече е друг и хората не отдават на посещението на киното такова значение, каквото ние отдавахме тогава.

[ad id=“236993″]

Ясно, разбрах те. А помниш ли къде беше абитуриентският ти бал?

Разбира се, че помня. То си беше голямо събитие по онова време. Моят бал беше в тогавашния ресторант „България“, в центъра на града, сега това заведение не съществува. Имам дори снимка, от бала:

След като видя снимката, репортерът на zarata.info реши, че тя е прекрасен завършек на интервюто, благодари на отзивчивия старозагорец и пожела приятна вечер.